Култура, Новини

Великден

На Великден /Въкресение Христово, Пасха/ – тази година в неделята на 12 април, християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос. Възкръсването се чества на третия ден, след като Христос е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница видели жените-мироносици. След това Христос се явил на Мария Магдалена, а после и на апостолите.
Почивни дни сега са и 10 април – Разпети петък, съботата на 11 април, както и вторият ден на Великден – понеделник, 13 април.
Сега е Страстната седмица. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение. Всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник, от който присъстващите палят свещи и после ги носят по традиция по домовете си. Всички излизат от храма. Точно в полунощ извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. После хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
Страстната седмица /наречена още Седмицата на страданията/ е последната седмица от живота на Иисус Христос преди да бъде разпънат на кръст. Той тържествено влиза в началото на седмицата в Йерусалим. Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и т. н. Това е и последната седмица на Великия пост.
Велики петък /Разпети петък/ е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.
Главните великденски символи са боядисаните яйца и козунакът. Яйцата са разноцветни, но задължително първото трябва да е червено. С него се прави кръст на челото на първородното дете.
Яйца са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай, Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.
Евреите имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим, за да се срещне с императора, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено – символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.
У нас по традиция яйцата се боядисват във Велики четвъртък или във Велика събота. До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. От смрадлика например се получава оранжева багра, от коприва – зелена, от орехи, кори от ябълка или стар кромид лук – жълта. Яйца се даряват на кумове, родители, роднини, близки, приятели, както и на всеки гост, прекрачил прага на дома. За допълнителна украса се ползват отпечатъци на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.
Още през 18 в. започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а от 60-те години на миналия век вече се продават и пластмасови. Изключителни със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.
Обредните хлябове са част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.
За първи път козунак се приготвя през 17 в. във Франция. У нас в съвременния му вид за първи път козунакът се появил в Шумен в средата на 19 в., когато там временно пребивавали унгарски емигранти начело с Лайош Кошут.
Великденският заек като символ е от преди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания — и с Луната. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
Именници на Великден са Величка, Величко, Велика, Велизара, Паскал и др.

Leave a Reply