Живот, Новини, Статии, коментари

Вера Богданова: “Даваш ли – винаги получаваш…”

Вера Богданова

Животът днес

Вера Богданова е на 46 години. 15 години е работила в мандра, а през последните 20 години се занимава с частен бизнес. Омъжена, с дете и внуче.

– Как минава един ваш ден?
– Ставам всяка сутрин към 6.30 ч. без часовник. Оправям, чистя, пия кафе и идвам към 8 ч. на работа. Към 16.30 ч. отивам на Продановци, тъй като там имаме къща. Отдавам се на релакс със земеделие в градината – плевене, чистене, садене, поливане. Много е приятно – само на 5 км от града е, на края на селото. Изгледът към градината, ливадите, селото и природата е като приказка. Изключително много ме успокоява, вече съм на възраст, в която приоритетите ми са съвсем различни, чувствам се променена в сравнение с преди години.
– Какво пазарувате през деня?
– Пазарувам ден за ден – само най-необходимото, не се презапасявам. Основното е сирене, домати, колбаси…
– Каква и кога бе последната ви покупка за вас лично?
– За последно си купих козметични продукти – лакове и др.
– Кой ви е най-големия проблем?
– Стресът. Вече ме е страх от почти всичко – като слушам новините, като гледам телевизия или прочета нещо. Особено, когато някой ми каже или сподели нещо, а аз после все го мисля, съпреживявам. Чувствителна съм и ми влияе – стресът вече е синоним на несигурност, така го усещам.
– А проблемът на града и страната?
– С две думи ще го формулирам така: всеки иска, но никой не дава или не дава максималното от себе си. Защото искаш, искаш, но първо трябва да дадеш. Например, всеки казва, че е мръсно, но почти никой не излиза да чисти. Ние с майка ми пред магазина ни си направихме градинка и стана по-чисто и по-приятно. Когато даваш – винаги получаваш. Може да не е веднага, но ти остава удовлетворението, че си полезен с нещо.
– Коя беше последната ви стресова ситуация?
– Това е много силна дума. Ежедневно се стресирам, но най-лошото знаем кое е и чак толкова не съм преживяла.
– Кога за последно ходихте на гости?
– Повече посрещаме. Много често имаме гости. И ни е по-удобно, да ви кажа. И двамата с мъжа ми готвим и е истинско предизвикателство, когато трябва да направим нещо за гости, защото обичаме да се надскачаме. Иначе сестра ми имаше рожден ден през юни, но ходихме на заведение.
– Кое ви е любимото занимание?
– Обичам да домакинствам, да чистя и да правя сладкиши. Особено съм щастлива, че всичко се изяжда и никога не остава за следващия ден.
– С какви хора обичате да общувате?
– С позитивни – те ме зареждат. Другите ги избягвам или общувам с тях само по принуда. Ако някой почне много да се оплаква, значи не му е точно нещо в мисленето, според мен.
– Кога за последен път сте били на кино, театър, концерт или спортна среща?
– На театър последно бях на самоковската постановка “Няма да платим! Няма да платим!”. Децата също много се радваха, смяхме се от сърце всички, много ни хареса. Особено играта на Ники.
– Гледате ли телевизия?
– Новините задължително. А иначе – само български сериали – обожавам ги!
– Какво четете?
– Предпочитам женски списания. Вестниците ги преглеждам, но не всичко успявам да прочета. Иначе вашия вестник го чета задължително, защото са ми интересни новините за града. Много ми допадат разказите, есетата и историите за миналото на Самоков.
Препрочитам и книгите на Димитър Божанов – “Кафе за събуждане” и “Безкрайност”. Като имам време, си ги чета, успокоявам се и продължавам напред.
– Добра случка, на която сте били свидетел?
– Много са, доста неща ме умиляват. На някой нещо да му трябва и друг веднага да изтича да му услужи… Караш по пътя, шофьорът срещу теб ти сигнализира, че има падащи камъни, което иначе няма как да знаеш… Впечатляват ме дребни, но стойностни случки. Свидетел съм била и как бедни жени от квартала изваждат от портмонето си от малкото пари, които имат, за да купят нещо на възрастни хора, на които парите не им достигат. Аз се просълзявам и разказвам на майка ми. А тя казва: “Така трябва да бъде…”
– Правите ли планове за бъдещето?
– Не. Позволявам си да мечтая, но не така строго и на всяка цена се стремя към определена цел. Вече, както казах, приоритетите ми са други. Не ме влече материалното, а гледам децата да се развиват, да са добре и да са здрави. Като го има това, аз се чувствам удовлетворена.
– Пожелайте нещо на читателите!
– Пожелавам здраве, щастие, човечност и много усмивки! Човечността е много важна и виждам, че напоследък се завръща. По едно време всички бяха освирепели. То и сега са обезверени, но е друго. Все повече се забелязва промяната. Преди беше едва ли не смешно да помогнеш на някого. Виждам ги и децата колко са умни. Повече хора си изразяват и мнението, а не като преди – каквото ти кажат – това правиш. Смятам, че това е един вид напредък в мисленето и освобождаване от ненужни скрупули. Хората са по-различни в добрия смисъл на думата!

Разговора води:
Яна Василева

Leave a Reply