Баскетбол, Новини, Спорт

Вероника Джикова: “Тук съм на мястото си, ще се борим за медал!”

Самоковката Вероника Джикова е родена на 16 януари 1990 г. Завършва средното си образование в СОУ „Отец Паисий”, профил математика и информатика. Придобива бакалавърска степен по „Бизнес администрация” от Университета за национално и световно стопанство в София.
Започва да се занимава с баскетбол през 2001 г. Последователно преминава през всички възрасти в детско-юношеската школа на „Рилски спортист”, а накрая се налага и при жените. През миналия сезон Вероника защитаваше цветовете на „Хасково”, а след края на сезона се върна в родния си град.
В първите три кръга – при победата над „Нефтохимик” /67:63/ и загубите от „Левски” /71:82/ и „Монтана” /67:72/, Джикова бе сред най-дейните на паркета и предизвика истински фурор с изявите си, записвайки съответно 20, 25 и 17 точки. С коефициента си на полезно действие от 32 нашата съгражданка стана играч на втория кръг на НБЛ. Тя се отличи и с най-много отнети топки във втория и третия кръг – по четири, колкото имаше и в първия кръг, когато бе изпреварена в класацията от Стефка Николова от „Монтана”.

– Здравей, Вероника, как се чувстваш отново у дома?
– Чувствам се много комфортно. Още повече, че се познаваме с някои от момичетата, с треньора също сме работили дълго време. Мисля си, че е най-добре, когато играеш в отбора, в който си израснал. Има разлика между това да защитаваш цветовете на друг клуб и на родния ти. Все пак на трибуните са твои съседи, познати, роднини и искаш да покажеш най-доброто от себе си.
– Специалистите предричат, че тази година първенството ще е изключително равностойно. Има ли „Рилски спортист” шанс за нещо повече от почетно представяне? Поставени ли са цели пред отбора?
– Целите пред отбора са да влезем в тройката. Разбира се, всички си даваме сметка, че това ще стане много трудно, тъй като първенството е наистина изключително равностойно и изненади се получават буквално във всеки кръг. Представянето ни зависи и от това колко бързо ще успеем да се сработим. Едно е сигурно – ще се борим до последно.
– Каква е обстановката в тима, обиграхте ли се с другите нови попълнения?
– Трудно е, когато в един отбор има шест нови играчи, те да се сработят още в самото начало и да заиграят като добър колектив. Чувствам обаче, че с всеки двубой подобряваме играта си и съм убедена, че до края на шампионата ще покажем на какво сме способни и усилията ни ще дадат нужния резултат.
– Намираш се във върхова спортна форма и привържениците на тима са приятно изненадани от играта ти. Ще успееш ли да задържиш за по-дълъг период отличното си представяне на паркета?
– Силно се надявам да задържа добрата си форма. За съжаление, в последния двубой получих лека контузия в кръста, която най-вероятно ще ме извади от мача в събота. Дано след това вляза в същия ритъм, защото се чувствах отлично в първите кръгове от първенството. Разбира се, очаквам дори да подобря още повече представянето си, а и целият отбор да се представя по-добре.
– Играеш с различни маратонки. Защо – от суеверие ли или?…
– Всъщност това е един модел – „Найк Кевин Дюрант VII”, но външният вид дава представата, че обувките са различни. Използвам тези маратонки от началото на годината, защото обичам различното, шареното и цветното.
– Как се озова в Хасково? Как ти се отрази престоят там и защо реши да се върнеш в Самоков?
– Смятам, че миналият сезон се отрази добре на развитието ми като баскетболистка, тъй като научих нови неща от треньорката ми Елена Станкова. Тя ме искаше в състава си от много време и дойде момент, в който реших, че трябва да направя промяна и да видя как ще ми се отрази тя. Натрупах ценен опит и не съжалявам за решението си. Върнах се в Самоков, защото исках отново да играя с екипа на „Рилски спортист” – тук се чувствам най-добре, на мястото съм си.
– Предстои изключително тежко гостуване на бившия ти отбор. В предсезонната подготовка загубихте на три пъти от „Хасково”, може ли „Рилецо” да поднесе изненадата на четвъртия кръг в НБЛ?
– Винаги можем да поднесем изненада, независимо срещу кой и къде играем. Все пак няма значение дали сме домакини или гости – винаги трябва да даваме най-доброто от себе си и да се борим до край. Съжалявам единствено, че ще пропусна двубоя, тъй като много ми се искаше с моя помощ да се наложим в срещата.
– Работила си при различни треньори. С какво се отличава от тях Иван Лепичев?
– Всеки треньор има различен подход към състезателите. Чувствам се много добре при г-н Лепичев, с него се познаваме от дълги години. Харесва ми, че подходът му към всички състезателки е един и същ, няма разделение. Лично мен винаги е успявал да ме мотивира да показвам най-доброто от себе си.
– Всъщност кога този красив спорт те заплени? Как стана това? И благодарение на какво?
– Всичко започна, когато бях в четвърти клас. Тогава влязох за първи път в залата на СУ „Никола Велчев”, където по това време се тренираше и се играеха мачовете. Запалих се от баскетбола благодарение на мои приятели. Спомням си, че излизах с по-големи от мен, те се записаха за тренировки и аз реших да ги последвам, за да не остана по-назад от тях… /смее се/ Впоследствие заобичах играта и нещата придобиха по-сериозен вид. Интересното е, че нито един от приятелите ми не се занимава в момента с този спорт.
Първата ми треньорка – Невена Петкова, Бог да я прости, имаше основна роля за формирането у мен на любов към играта. След това съм тренирала и при Ани Рудева, Красимира Банова, Иван Лепичев, Елена Станкова, а сега и при помощник-треньора ни Даниел Клечков.
– Кой е най-силният ти спомен, свързан с баскетбола?
– Веднага отговарям – републиканската титла при девойките през 2006 г. Това бе първият ми спечелен финал и то на самоковска сцена – в залата на Спортното училище, която бе препълнена и усещахме уникална подкрепа от трибуните, всички се радваха наравно с нас. Атмосферата бе неописуема! На финала бихме „Септември” /този отбор впоследствие стана „Славия”/ с три точки разлика. При резултат 66:65 седем секунди преди края вкарах два последователни фаула, а гостите не успяха в следващия си опит от тройката. Спомням си, че никой не очакваше от нас да спечелим първенството, защото в групите загубихме с цели 17 точки от съперника ни във финалната среща. Нещо повече, мъжът на треньорката на гостите отиде преди мача на секретарската маса с огромна бутилка шампанско и заяви, че който победи, той ще пие шампанското. Едва ли е очаквал, че това ще сме именно ние. След мача взех бутилката и доскоро я пазех вкъщи.
На полуфинала с „Академик” също имахме големи проблеми, тъй като изоставахме с 15 точки на почивката. Треньорката Ани Рудева ни мотивира през антракта и ние излязохме преобразени на паркета, за да стигнем до крайния успех.
И след този успех сме ставали държавни първенци, но първият път бе нещо специално!…
– Кое смяташ за свой най-голям успех в спорта досега?
– След спечеления финал срещу „Септември” започна нашата, така да се каже, златна ера. След този успех всяка година нашето поколение ставаше първо в държавните първенства и нямаше кой да ни победи при подрастващите. По това време, благодарение и на моите треньорки в школата, стигнах и до националния отбор за девойки. Имах успехи и с България – например третото място на Балканиадата през 2007 г. В националната гарнитура играх, докато не навърших годините, в които да се състезавам в представителния отбор. Надявам се да имам силен сезон и да бъда повикана да защитавам цветовете на родния трибагреник при жените. Евентуална повиквателна би била изключителна чест както за мен, така и за всеки български състезател.

Разговора води: Делян Василев

Leave a Reply