Култура, Новини

Вечер за Евгения Марс

Има стара приказка: „Ако бъдещето е неясно и надеждата е слаба, още повече трябва да ценим светлината, която идва от миналото”.
Хубаво е, че напоследък в нашия град се забелязва засилване на интереса към миналото. Колко много имена и истории на забележителни личности, родени тук, но изпълнили мисията си в други краища на страната и света, изплуваха от старите архиви…
Едно от тези имена е на Евгения Марс – известна писателка от първата половина на 20 в. Това е литературният й псевдоним. Бащината фамилия е Бончева, по съпруг /първият дипломиран зъболекар в България/ тя е Елмазова. Красива и интелигентна жена, един от центровете на културния живот в столицата. В нейните четвъртъци в клуба й на жените-писателки чести гости са Елисавета Багряна, Дора Габе, Яна Язова, но също и проф. Иван Шишманов., Стоян Михайловски, Цанко Церковски.
Личността на Евгения Марс не случайно привлича патриарха на българската литература Иван Вазов. На нея са посветени едни от най-хубавите му лирични стихове: „Владетелко на моите мечти. Поезия сама си ти”. В музея на писателя в родния му Сопот отделен щанд с фотографии и писма е посветен на тази велика духовна връзка.
През изминалата година се навърши кръгла годишнина от рождението /1877 г./ на Евгения Марс, а тази година е юбилейна за сина й – известният оперен певец Павел Елмазов.
На 27 април в читалище-паметник „Отец Паисий” в родния град на писателката гостуваха двете нейни внучки – Мария и Евгения, както и актриси – участници в литературния клуб, който и до днес се пази от снаха й Лиляна Елмазова: Божидара Цекова, Мара Чапанова, Василка Чиликова.
В срещата участваха още известната журналистка Елиана Митова, автор на книгата „Евгения Марс извън сянката на Иван Вазов”, и съпругът й Богомил Герасимов – дипломат и писател.
Гостите прочетоха едни от най-вълнуващите разкази на Евгения Марс, както и стихове на Иван Вазов, посветени на нея.
Малко известно е, че Евгения Марс е писателка с изострено чувство за социална справедливост, с интереси към най-малките детайли на житейските събития, което личи и от пътеписите й „До Цариград” и „От София до Панчаревското езеро”, кактко и от малко познатия й обемист труд „Полувековна България”, в който представя богата картина на обществено-политическия и културния живот у нас след Освобождението.
Талантът й е бил оценен от съвременниците. Две от трите й драми – „Магда” и „Божана”, са поставени в Народния театър.
Писателката, която се изявява и като преводачка и общественичка, напуска грешния ни свят през 1945 г. – на 68-годишна възраст.
Пет години Евгения Марс е председател на клуба на българските писатели.
Участниците в клуба „Евгения Марс” продължават сега историята му. Редовно издават алманах „Капчуци на надеждата”, в който винаги първият стих е от основателката му.
Първият град пък, в който се представя книгата „Евгения Марс извън сянката на Иван Вазов” бе нашият – нейният роден.

Антония Бояджиева

Leave a Reply