Новини, Статии, коментари

Видело*

Референдум . БСП

Георги Първанов

За първи път в модерната история на България гражданите имат възможност да се произнесат в пряко общонационално допитване, при това по един от най-значимите въпроси на нашето развитие – за строежа на нова ядрена централа.
Многократно съм писал или съм изказвал устно своята позиция по развитието на ядрената ни енергетика.** Горещо апелирах за национално съгласие, когато това беше постижимо; когато консенсусът стана мираж, настоявах за лидерство и прагматизъм в търсенето на решения по този въпрос.
В последно време темата за новата атомна централа е предмет на остри дискусии и на сериозно разделение в българската политика. Само резултатите от общонародното допитване ще хвърлят светлина върху въпроса дали разделението е и в обществото. И ако това е така, само референдумът може да позволи преодоляването на разделението, доколкото по правилата на демокрацията тези, които са малцинство, ще трябва да приемат решението на мнозинството, каквото и да е то.
Днес вярвам, че в предстоящия референдум, чрез механизмите на пряката демокрация, народът ще направи необратим процеса на развитието ни като ядрена държава. Вярвам, че и след настоящата драматична дискусия ядрената енергетика ще запази своето ключово място в енергийния баланс на България. Защото това е необходим компонент в политиката за по-чист енергиен микс; защото това е необходимо за новото качество на икономическия растеж, към което се стремим.
Енергетиката е важен приоритет за България. От тези позиции беше важно още преди 3-4 години да се инвестира в този сектор /особено в големите енергийни проекти/, защото:
1. Това може да бъде необходимият „локомотив”, който да ни изтегли икономически и социално от кризата;
2. При криза трябва да се търсят решения за преструктуриране на икономиката, за нов модел /различен от наследството на предишните десетилетия/. Най-естествено е да се заложи на високотехнологични отрасли; а при нас най-големи възможности има в енергетиката.
Строителството на АЕЦ „Белене” отваря вратите за огромни инвестиции след продължителна „суша” в това отношение. Изграждането на обекта ще възроди дребния и средния бизнес чрез десетки съпътстващи производства. Според експертите ще се отворят възможности за около 10 хил. работни места.
Недоумявам от високомерното отношение, което прозира в някои изказвания по провеждането на референдум за бъдещето на ядрената ни енергетика – че народът не може да се меси в решаването на такива въпроси, изискващи експертност.
Споделям тезата, че държавници, управленци не бива да прехвърлят решаването на конкретни въпроси, изискващи висока експертна подготовка, върху хората. Затова бях с резерви за референдум по съдбата на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Защото хората не могат да знаят и да вземат решение по такъв сложен казус с продължаване живота на ядрени реактори, които вече са експлоатирани.
Сега, в настоящето допитване, обаче нещата стоят по друг начин. Хората трябва да се произнесат по това да има или не ядрена енергетика, т. е. въпросът е пределно общ и принципен. Въпрос, на който вече са отговаряли гражданите в други европейски страни.
Впрочем тъкмо дебатът по националното допитване дава възможност да се популяризират експертните мнения, да се извадят на светло детайлите. Така обществото ще вземе относително информирано решение.

За цената на новата централа в „Белене” и за механизма на финансиране.

Може да се коментират различни прогнозни цени, но това, което е договорено от самото начало, е 3,997 млрд. евро; с оборудването и някои други допълнителни разходи – до 6 млрд. евро.
Аз съм водил разговори в Москва в началото на 2009 г. да се смени схемата на индексация на цените на оборудването. Вместо заложеното в Допълнение 5 използване на инфлационния индекс Евростат за България, да се приеме индекс ЕС-27, с което биха се спестили немалко средства.
Руската страна беше готова да търси позитивно решение. Но няма информация при управлението на ГЕРБ да са водени подобни разговори. Сегашното правителство смени подхода – с искането за фиксирана цена; обсъждани бяха суми, близки до стартовата.
Експертите многократно подчертаха, онагледиха тезите си, че „Белене” е най-евтината централа от всички подобни обекти, строящи се в Европа.
Никой от опонентите не коментира този аргумент. Както и никой не отговаря на въпроса има ли по света губеща ядрена централа?
И най-сетне, но особено важно – както при изграждането на „Южен поток”, средствата не се черпят от държавния бюджет. Защо за газопровода проектното финансиране, с руски пари, беше прието без колебание, а за „Белене” се дърпаме?

Ще има ли пазар на електроенергията, произвеждана в АЕЦ „Белене”?

Категорично – да.
Следва да се припомни, че ние сме продавали ток в региона, задоволявали сме 40-50 % от енергийния дефицит на съседите.
Доколкото този дефицит ще съществува още дълго време, бяха водени разговори и беше заявен интерес за включване на Сърбия и Македония в проекта „Белене”. Дълго време настоявах проектът да се развива като регионален не защото съседите могат да мобилизират голям финансов ресурс, а като гаранция за присъствието ни на по-широк енергиен пазар.
Това не се случи, но „енергийният глад” ще нараства след като излезем от кризата. Не бива да забравяме, че дори и след удължаване на живота на реактори 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй” хоризонтът на тяхната експлоатация е близък. А при един очакван подем на българската икономика след кризата потреблението на електроенергия ще нараства.
„Белене” не е алтернатива на „Козлодуй”. Но идеята за преместване на готовия реактор като седми в АЕЦ „Козлодуй” е просто финт на Борисов. От това преместване реакторът няма да стане по-малко руски; нито пък след 15 години ще е по-модерен. А продължаването на живота на съществуващите блокове ги изцежда максимално, но това не е достатъчна перспектива за ядрената ни енергетика. И още нещо – седми блок в „Козлодуй” няма да е по-евтин от първи блок на АЕЦ „Белене”.
Най-важното е, че няма място за противопоставяне; можем и трябва да развиваме ядрена енергетика и в Козлодуй, и в Белене.
Впрочем отдавна съм заявил своята подкрепа за идеята на КНСБ да се инвестира в съхраняването и развитието на топлоелектрически централи, използващи местни въглища. И намирам за безотговорно заиграването с безпокойството на хората от ТЕЦ-овете, че могат да загубят работа при откриване на нова ядрена мощност.

При какви обстоятелства референдумът ще бъде успешен?

И тук има много спекулации, ще формулирам своята позиция, като преди това ще дам пример като ключ за тълкуване на резултатите от допитването.
На референдума за бъдещето на нефтопровода Бургас-Александруполис активността беше относително слаба – участваха 27,9 % от имащите право на глас.
Въпреки това, след като мнозинството от гласувалите бяха против, този проект беше снет от дневния ред; с него беше свършено. Сега нямаме основание да сменяме критерия.
При участие на повече от 4,350 млн. гласоподаватели, т. е. повече от тези на последните парламентарни избори, „възелът ще бъде разсечен”. Институциите трябва да действат безусловно за строителството на новата ядрена централа. При гласуване на повече от 20 % от избирателите и ако над 50 % от гласувалите са „за”, „възелът трябва да бъде развързан”, т. е. властите ще трябва в рамките на няколко месеца да предложат решение по волята на мнозинството от гласувалите; в мандата, даден от народа.
Не виждам как управляващото мнозинство би пренебрегнало примерно съотношение 3:1 в полза на новата централа и да каже в Народното събрание отново „не” на проекта.
Нека да се помни, че освен правните, допитването има и своите морално-политически измерения. Борисов зае агресивна позиция против нова ядрена централа. Е, добре, а какво става ако неговата позиция получи около 15 % подкрепа от избирателите? Честният, почтен, отговорен изход е оставка. Това не го казвам заради сегашния премиер. Нека напомня, че когато предлагах президентът да има право пряко да предизвика референдум, държах при неуспех на неговата позиция да се оттегли.
Поведението по проекта за строителство на АЕЦ „Белене” е огледало на правителствената политика за последните четири години:
= некомпетентна /ако Борисов иска мнението на учените по македонската тема, защо не попита председателя на БАН проф. Ст. Воденичаров, който е председател на Инициативния комитет за бъдещето на АЕЦ „Белене”/;
= объркана, с непрекъснато сменящи се тези; /няма в света премиер, който така често да се обръща на 180 %. Това предизвиква чувство на несигурност и за бизнеса, и за гражданите;
= зависима от външен натиск и пренебрегваща българския интерес.
Нелепо е отношението към новата централа да се формира по оста „русофили” и „русофоби”. Винаги съм твърдял, че България трябва да има отворена външна политика, която да не робува на предубеждения, а да отговаря на националния интерес. В страната ни може да има американско военно присъствие, но и големи енергийни проекти с руско участие. Да не ставаме заложник в ново геополитическо противопоставяне.
Да, в проекта има и руско участие, но и френски, и немски принос, но най-важното е, че АЕЦ „Белене” е български, национален проект. Дългосрочно икономическите и социалните позитиви са за българското общество.
С този лупинг в позицията си Борисов се опитва да се хареса на Костов и някои външни покровители. Това е опит да се формира коалиция „анти-Белене”, чийто живот да бъде продължен и след изборите.
Тук не трябва да действа един от инстинктите на прехода – ако лявата формация е на едно мнение, то дясната непременно трябва да заеме противоположната позиция.
Отношението към ядрената енергетика, в частност към новата АЕЦ „Белене”, не се разполага в координатната система ляво-дясно. „Белене” не е поле за идеологически сблъсък, а за прагматични решения. Това е един от въпросите, по които консенсусът е необходимо и задължително условие. Ако ГЕРБ искрено искаше „да подаде ръка” на другите партии, както декларира в началото на парламентарния сезон, трябваше да го стори по въпроса за ядрената енергетика.
Компетентните европейски и световни органи са категорични, че атомната централа „Белене” ще отговаря в технологично отношение на международните изисквания на експлоатационния цикъл. Допълнителната оценка на безопасността „стрес тестове” за АЕЦ „Белене” доказа, че проектът се вписва в завишените изисквания за сигурност.
Ние трябва да развиваме и в бъдеще ядрена енергетика – безусловно в съответствие със съвременните изисквания за сигурност, ефективност, надеждност и радиационна защита.
Вярвам, че на 27 януари волята на гражданите ще бъде категорично изразена и няколко месеца по-късно едно ново управление ще поеме енергетиката като основен и реален приоритет.

* Светло, светлина (разг.) Старите хора казваха „Да тръгваме, докато е видело”. Идеята за това заглавие се роди на дискусия за ядрената енергетика във Врачанския регион.
** През пролетта на 2011 г. в няколко статии и изказвания предложих формулата „3 в 1” – заедно с президентските и местните избори в рамките на годината да бъде проведен и референдум за АЕЦ „Белене”. Управляващите я отхвърлиха, опозицията я подмина с мълчание.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

1 Comment

  1. Комунистически кучета!!!!!!!!!!!!

Leave a Reply