Други, Новини, Спорт

Вики Гончева шашна румънците, завърши трета при мъжете!…

Самоковското дарование в колоезденето Виктория Гончева продължава с успешните си изяви на международна сцена. В началото на септември Вики завърши първа при дамите и трета в отворения клас при мъжете в националния шампионат на Румъния в дисциплината спускане в Синая. Предлагаме ви чрез разказа на самата Гончева пред „Приятел” да проследите състезателните дни:
„Синая е сред от най-хубавите курорти, които посетих през лятото. Освен със своята подреденост, чистота и красота, може да се похвали и с невероятни исторически забележителности, манастири и красивия замък Пелеш. Не успях да се запозная обаче много с историята, тъй като бяхме отишли с друга цел – победа в състезанията.
Последният път, когато се състезавах в Румъния, останах изключително разочарована от класирането си, защото останах трета. Затова реших да се върна отново, с нови сили, и да покажа на какво съм способна.
Дните на тренировките вървяха перфектно – беше слънчево, нямах технически проблеми с колелото, атмосферата бе приятна, домакините – много любезни. Трасето пък ми допадаше доста повече от предишното и се отпуснах, чувствах се бърза и непобедима.
Така неусетно минаха двата тренировъчни дни и ето, че дойде и най-важният момент – самото състезание. Още от вечерта знаех, че прогнозата за времето не е така оптимистична, както беше за предходните два дни, очакваше се да завали точно за финалите…
Квалификационното ми спускане вървеше по план, беше страхотно… до средата на трасето, където спуках гума, тя се оплете в педалите ми и те блокираха. Наложи се до долу да тичам с колелото под ръка. Не беше от най-приятните разходки в гората, но финиширах цяла.
Тъкмо започнах да загрявам за финалите /оставаха 30 минути/ и както си мислех, че ще се размине дъждът /нямаше нито едно облаче/, всичко се стъмни до такава степен, че лампите по улиците светнаха! Излезе силен вятър, по паркинга летяха шатрите на отборите, наколенки, каски, колела, всички сменяха гумите за кално време. Положението беше като на война, буквално! Впоследствие, заради силния дъжд, отложиха състезанието с около час. Трасето от прашно стана като река и за първи път не исках да се качвам на старта. Нямах добро предчувствие, а когато го усещам, нещата никога не отиват на добре.
Все пак имах работа за вършене, както казах по-горе – бях дошла за победа, и се качих уверена за още едно последно спускане. За съжаление само 10 метра след старта паднах и разтегнах мускулите и сухожилията на рамото си. Това не се случва за първи път и знаех как да действам. Станах бързо, още под действието на адреналина, и някак успях да сляза до долу, дори не помня как!… Нямах представа на кое място съм завършила, тъй като в последния момент ми казаха, че не мога да се състезавам в категорията на жените, защото нямам румънски лиценз. Така се озовах в най-многобройната категория на мъжете.
След дългото състезание и продължителния порой, който така и не спря, организаторите казаха, че няма да зачитат финалните спускания, а само квалификационните. Това значеше, че аз завършвам на последно място. Впоследствие отидох в болница, за да прегледат по-обстойно рамото ми, и пропуснах церемонията по награждаването. Оказа се, че не са зачели времената само на една от категориите. И така аз останах на трето място в отворената категория на мъжете и, разбира се, с първо време при жените! Голям успех, според мен – за първи път се класирам толкова напред в състезание и съм много щастлива! Румъния изглежда, че винаги има с какво да ме изненада.”

Leave a Reply