Култура, Новини

Виктория Георгиева ни дари “Капчици живот”

Не, не може да остане човек равнодушен, ако прочете дори само един от разказите на Виктория Георгиева, събрани в книгата „Капчици живот”. Защото, както тя казва: „Създадох тези разкази с много любов. Те са плод на моя ход през живота. Вървя по пътя си и наблюдавам. Случки, срещи, хора, раздели. Мислех си… ако поне едно изречение, един миг от тези житейски случки докосне някого… може би някак, някъде, някога ще знам, че съм направила добро!”
Не само ни е докоснала, а ни прави съпричастни на житейските съдби на нейните вероятно действителни, а не измислени герои. Авторката умело е пресъздала техния вътрешен свят, кипящ от надежди, разочарования, любов, мъка… Имаме чувството, че те са наши стари познати, с които се надяваме да се видим отново и отново…
А и да се срещнем със самата Вики, слънчевата Виктория, изгряла с жълтото си сако също като корицата на книгата й. От далечна Испания тя ни покани в сряда, на 16 март, в читалнята на библиотеката. Тук се събрахме и я изпълнихме – приятели, съученици, учители, колеги, семейството й и просто ценители на хубавата книга.
Гледаме Вики отпред, пред нас, и се радваме на таланта й, на чара й, на усмивката й…
– Осъзнах, че можеш да имаш много неща, но ако нямаш тази пълна зала, тези обичащи те хора, оставаш духовно беден… – думи на Слав.
– Едно голямо браво на родителите й, възпитали страхотен човек – не се сдържа и Станислава.
– Много искреност има в разказите. От там идва и тази емоционалност, с която ни заразява. Дано твоите капчици да станат на река – пожела й главният библиотекар Албена Ихтиманска.
Колегата-журналист на Виктория – Деян Станчев, прочете част от разказа „Изгубеният”, като въведение в книгата за тези, които не бяха успели да я прочетат.
„Героите на Вики са хора, тръгнали да търсят щастие. Макар и в друга страна, те не забравят родината си. Авторката има страхотни сюжети, изключително талантливо пресъздадени. Безкрайно човешки разкази, в които има и метафорична философия”, сподели Христо Христов при представянето на тази първа книга на Виктория. И й пожела да я преведе на испански, за да видят в страната на Сервантес, че и в България има надарени млади хора.
А самата тя бе категорична: “България от чужбина е доста по-мила. Емигрирахме много хора, но се надяваме, че ще се върнем. Точно такъв спор имахме с приятелката ми Евелина – къде да бъдем. Разбрахме се: тя ще работи в България, аз – в чужбина, но и двете ще работим за България”…
Аплодисменти, букети цветя, прегръдки, изпълнения на китара, разговори, автографи, снимки… Една прекрасна вечер с едно талантливо момиче, прозряло смисъла на живота и разказващо ни с любов за хора като нас, за обикновения човек.

Надка Вардарова

Leave a Reply