Виктория Гончева: „В Самоков се чувствам у дома си”

Сребро за Виктория Гончева в Австрия

Един от най-големите успехи в кариерата си записа самоковската състезателка по планинско колоездене Виктория Гончева. Десетокласничката в ПГ „Константин Фотинов” заслужи среброто при девойките в спускането в кръга от стартовете за Европейската купа в Шладминг, Австрия. Нашето момиче получи плакет и парична премия от организаторите.
„Спускането по пресечен терен е една от трите дисциплини на планинското колоездене. Другите две са крос кънтри и ендуро. Като цяло България изостава на светлинни години от водещите държави в нашия спорт. Ето, в Англия например, състезателите имат пълна екипировка, няколко колела, гуми за различни условия. И най-важното – самите хора се интересуват от спорта и подкрепят практикуващите го. При нас не е така. Тук се броят на пръсти професионалистите. Спортът е сравнително нов и почти никой не дава пари. В моята категория сме десетина момичета. По-голяма е конкуренцията при мъжете”, въвежда ни в любимия си спорт Вики.
От нея научаваме, че и в града ни има отбор – „Про Тийм”, с ръководител Николай Спасов. Тренират близо 20 души. Даровитата колоездачка има планове да помага на младите, „особено в техниката на каране”, като натрупа повече опит.
„В началото колоезденето ми бе просто хоби – по цяло лято бях с колелото. Впоследствие казах на родителите ми, че искам да се състезавам. В началото не ме взеха на сериозно, но малко по-късно ми купиха ново колело. През февруари м. г. имаше състезание в Пампорово. Тогава паднах и си извадих рамото, но стиснах зъби и станах втора, а дори не помня и как съм финиширала. Постепенно планинското колоездене ме плени тотално. Амбицирах се, защото обичам силните усещания, адреналина”, откровена е Гончева.
„Преди началото на сезона м. г. от „Бороспорт” ми дадоха карта за лифта и започнах всеки ден да тренирам, но все още нямах професионален треньор и абсолютно никого и нищо зад гърба си. Това е много скъп спорт и без финансова подкрепа няма как да се развивам. Постепенно трупам медали и надграждам нивото си. Надявам се да привлека вниманието на спонсори. Сега освен фирма „Бороспорт”, която увеличи финансовата си подкрепа към мен през този сезон, ми помагат и от Fitriders. Надявам се на по-голямо финансиране и от Българския колоездачен съюз”, разказва за перипетиите в спорта чаровната брюнетка.
В началото на сезона с Вики се свързва седемкратният шампион на България Росен Ковачев, който е председател на столичния тим „Гравити”. Момичето споделя, че „това е човекът, от когото можеш да научиш всичко – как да се подготвиш психически, как да тренираш на колело и в зала, как да си настроиш колелото…” За даровитата девойка това е знак, че е на прав път. Това се вижда и от постижението й само в един старт – миналия месец в Италия Вики остава извън призовата тройка, но тогава тя се движи с перфектно темпо и дори изпреварва световната шампионка, само че 300 м преди финала поради недобро състояние на гумите й се подхлъзва и пада. „Напреднах много бързо – в началото имаше момичета, които бяха доста по-бързи от мен, но постепенно започнах да изчиствам стила си и в края на сезона спечелих състезанието в Пампорово”, анализира развитието си младата дама.
А какъв набор от умения е нужно да притежава един успешен състезател в спускането /Downhill/? „Трябва много да мисли, да има бързи рефлекси, защото всичко става за стотни от секундата. В определени критични ситуации трябва да знае как да реагира и, разбира се, трябва да е добре подготвен физически. Говоря не само за работа във фитнеса – трябва да се натоварват различни кинетични вериги в тялото. При нас не е нужна огромна физическа издръжливост за сметка на силата, напротив – човек трябва да е балансирано развит – да има силова издръжливост, гъвкавост, експлозивност”, пояснява Гончева.
Как обаче приемат заниманията на дъщеря си нейните родители – Георги Гончев и Евгения Димитрова-Гончева?
„Много съм благодарна за подкрепата им! Майка е по-притеснителна и в началото ми казваше, че това е мъжки спорт. По-късно стана пряк свидетел на падането ми в Пампорово и се уплаши още повече. Сега ми казва, че най-важното е да карам внимателно. Затова си мисля, че съм се метнала на татко, който е бивш моторист, а до скоро бе и треньор. Той ми помогна много, защото моторите и колелата имат доста общи неща в техниката на каране. С татко правехме огледи заедно, показваше ми нови неща, даваше ми насоки как да премина по дадено трасе. Най-много ми помагат неговите съвети как да се подготвя психически – винаги знае какво да каже, за да ме мотивира да дам всичко от себе си”, с вълнение споделя Вики.
Голямата й цел сега е да спечели националния шампионат и да вдигне купата на България. През август заминава на подготовка в Швейцария, където всяка седмица до началото на учебната година ще сверява часовника си на престижни състезания.
Виктория Гончева всъщност израства в София, но след 7 клас се мести в Самоков. „Тук е много спокойно и въобще не искам да се връщам в столицата. В Самоков се чувствам у дома си”, категорично е момичето и отхвърля, поне засега, евентуално завръщане в столицата.

Делян Василев