Виновен до доказване на противното

Или живот и агония на д-р Александър Клайн

На 16 май 2023 г. се навършват 60 години, откакто опа Ацо, дядо ми по майчина линия, приключи своите 19 години агония, за да премине от другата страна на живота. Той можа да живее щастливо 54 години до 9 септември 1944 г., а агонията му продължи до 73-годишна възраст, когато намери своя вечен покой в Софийските гробища.

х х х

Александър Едуард Клайн е роден на 16 октомври 1890 г. в Цариброд, днешен Димитровград, в Сърбия, Западните покрайнини на Царство България, в семейството на д-р Едуард Клайн, околийски лекар, и съпругата му Емилия Дворак.
Фамилия Клайн с религиозните си убеждения на католици, протестанти и най-накрая източно православни християни пътува през последните три века през цяла Европа – Кьонигсберг, Лемберг, Прага, Виена и Цариброд – докато стигне в София, столицата на слънчева България.
Д-р Едуард Клайн се премества там през 1893 г. с жена си и синчето им Александър. На 17.04.1894 г. се ражда вторият им син Борис, по-късно известен софийски лекар, доцент, преподавател и управител на БЧК – Български червен кръст, днешната болница “Пирогов”.
Александър Клайн завършва средното си образование в София с класен наставник Ал. Балабанов, в Първа софийска държавна мъжка гимназия.
Семейството живее на ул. “Екзарх Йосиф” № 5, до Женския пазар, а по-късно – на ул. “Търговска” № 4.
Висшето си образование Ал. Клайн завършва във Виена, като през 1915 г. става доктор по търговско право на университета там.
През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война постъпва като доброволец – войник, по-късно – офицер. Получава ордени за храброст за участието си във войните.
След тях постъпва на работа като съдебен кандидат в Софийски Областен съд и се установява на адвокатска практика от 03.11.1919 г. в съдружие със софийския адвокат Янко Стоянчов (български юрист, политик от Демократическата партия, член на Висшия адвокатски съвет през 1926 г. и т. н.).
Никога през живота си не взима участие в политическия живот на страната, защото намира, че това е несъвместимо с морала на адвокатската професия.
Още през 1920 г. става юрисконсулт в австрийската и унгарската легация, след това на швейцарската легация, както и на холандското и датското консулство.
Владее отлично пет говорими езика и два мъртви – старогръцки и латински. От легациите не получава хонорар, но като отплата за труда му при консултации по юридически въпроси там бива препоръчван, включително и от германската легация, на всички немскоговорящи фирми в България, повече от 40 на брой. Усилено регистрира търговски марки и патенти. Става юрисконсулт в много фирми от Царство България, както и член на управителните им съвети.
Фирмите “Сам Патак” (Хартиената фабрика в Белово), Акционерно дружество за продажба на анилинови бои, Акционерно дружество SKF (за шведски сачмени лагери), Акционерно дружество “Филипс”, по-късно Акционерно дружество “Интерконтинентал”, Акционерно дружество “Готлиб Кантор” и много други.
Като юрисконсулт на австрийската легация е основател на Австро-Българската търговска камара в София. Заедно с Марко Рясков (шеф на БНБ, министър на финансите през 1935 г.) и Димо Сяров (доктор по политическа икономия) биват избрани за членове на Германско-българската търговска камара.
През 1925 г. се заселва в Княжево, където купува почти 3 декара с къща, която надстроява и пристроява. В свободното си време се занимава с птицевъдство, като пръв внася в България кокошата раса “Родайланд”, става по-късно и председател на Птицевъдния съюз.
От 1936 г. става председател на Княжевската Популярна банка. След 1940 г. създава няколко акционерни дружества: Акционерно дружество “Стомана – Бьолер”, Акционерно дружество “Гебрюдер – Бьолер”, Акционерно дружество “Шмитц – Симсон”, Акционерно дружество “Колориела”, Акционерно дружество “Маннесманн” (за тръби), Акционерно дружество “Багрило”, Акционерно дружество “Омнипол”, Акционерно дружество “Родометал”, Акционерно дружество “Метталохемия” (Будапеща), дружество “Хунгария”, дружество “Родопски метал” и т. н.

През 1938-39 г. излизат много закони от Министерството на финансите в Царство България, с които данъчното облагане на всички еврейски фирми скача двойно и тройно. Зложелатели и завистници на д-р Клайн донасят на властта, че той има еврейски произход и дължи данъци, данъци, данъци…
Тогава дядо ми, до този момент работещ по 15 часа на ден, става и пътешественик. Цял месец пътува през няколко европейски страни.
На него дължим родословното си дърво от вече 300 години и повече, защото той пътешества из цяла Европа, за да докаже със свидетелствата за раждане, женитба и смъртни актове, че предците ни са католици и протестанти, и няма евреи между тях.
Роден в пределите на Царство България, той счита себе си българин и многократно е разочарован в живота си, че бива смятан за чужд със своя австрийско-немски-чешки произход. Нищо ново под слънцето на България!
Д-р Ал. Клайн, само с една секретарка, която води цялата му кореспонденция, си докарвал някой път 2 милиона лева годишно, което след плащането на данъци и останалите разноски означава, че печелел около 100 000 лв. на месец чисто. Това е 10 пъти повече от една министерска заплата и 30 пъти повече от заплатата на един добър занаятчия.
Не е чудно защо успява да си създаде врагове и завистници за кратко време.
25 години наред внася редовно своите вноски за пенсия. До 9 септември пенсията му набъбва на 6 000 лв. месечно. Една значителна сума, която осигурява добър и охолен живот на старини.
Но пристига 9 септември, заедно с Червената армия…

х х х

Протокол за разпит от 25.10.1944 г.

Подписаният Марко Матев Данков съставих настоящия протокол като разпитах лицето.

Именувам се д-р Александър Едуард Клайн, адвокат, 54-годишен, роден на 16.10.1890 година в гр. Цариброд, по народност австриец, протестантин, женен, неосъждан, живущ в гр. София, Княжево, бул. “Цар Борис” 237, грамотен.
На 2 октомври 1944 г. в 12 часа по обед бях арестуван в домът ми в Княжево от Княжевската милиция.
При разпита в Княжевския участък бях запитан от какво се препитавам. Отговорих, че съм адвокат и се препитавам от адвокатската си професия.
Каза ми се, че съм получавал от германското Гестапо 30 000 лв. месечно.
На това възразих, че нямам никакви връзки с Гестапо и не можех да имам такива като български поданик и офицер, освен това настоятел на евангелската църква и най-сетне с майка от австрийска народност. Тогава ми се каза, щом съм с австрийска народност – познавам и Хитлер!
Въз основа на това обвинение бях задържан и отведен с други 34-ма задържани в Княжево в Института на слепите, София. От там бях извикан на 12 октомври в дирекция на милицията, където дадох писмени показания.
Роден в Цариброд, завършил българската гимназия и школата за запасни подпоручици, взех участие в Балканската и Световната войни. Награден съм с войнишки орден “За храброст” и офицерски IV степен 2-ра класа. Поради заболяване от пневмония през Световната война получих гарнизонна служба в София – офицер ординарец на генерал Александър Протогеров…
От тогава и до днес не съм вземал участие в политическия живот на държавата ни. През 1920 г. станах юрисконсулт на Австрийската, Унгарската и Швейцарската легация.
В Германската легация юрисконсулт бе д-р Иван Горанов и много рядко получавах някаква работа там. (Д-р Иван Горанов е осъден на смърт от т. нар. Народен съд и присъдата е изпълнена на 01.02.1945 г.)
Защитавах интересите и на клиенти евреи…

х х х

Д-р Ал. Клайн от 12.10.1944 г. до 27.01.1945 г. престоява в Дирекция на милицията, от 27.01. до 25.03.1945 г. – в Централния затвор. От 25.03.1945 г. до 05.11.1945 г. е в трудово-изправителните селища Св. Врач, Дупница и Росица, Павликенско.
Здравословното му състояние се влошава поради високите трудови норми, които следва да бъдат изпълнявани всеки ден от затворниците. След много усилия от страна на семейството му накрая пристига нареждане от София да бъде освободен от там. Това става след като Ал. Клайн се подписва под печатна бланка със следното съдържание:

Декларация

Долуподписаният Александър Едуард Клайн, живущ в София, Княжево, ул. “Цар Борис” 237, на 55 г., въдворен в трудово-изправителното селище Росица, Павликенско, от 25 март до 5 ноември, заявявам, че най-искрено се разкайвам за проявените от мен фашистки деяния в миналото и давам тържествено обещание, че за в бъдеще ще вложа всички свои сили и знания за укрепването и успеха на новата ОФ власт.
Ако втори път се провиня срещу ОФ власт, да бъда наказан най-строго.

5 ноемврий 1945                                                                  …………..

                                                        подпис на декларатора:

                                                                                                  (печат)

х х х

“Комунизмът не е идеология, а вид психическо заболяване” – е казал прочутият испански психиатър проф. Антонио Вилиехо Нагера. Милиони наивни хора прегръщат идеите на комунизма, без да подозират какво ги очаква.
След като д-р Клайн се прибира вкъщи за него откриват ОНД – отчетно-наблюдателно досие. Постепенно то набъбва над 300 страници, защото доносниците (платени и неплатени) проявяват изключително “трудолюбие”. Най-общото между всички доносници е тяхната бездънна неграмотност, ожесточеност, завист и непримиримост към един високо издигнат в умствено отношение юрист, какъвто е “наблюдаваният обект”, доктор на Виенския университет.
Такова е било “биещото сърце на Партията и Народната милиция”. Наистина здраво “биещо”!
Да не забравяме, в новата народна власт 2 % от служителите са с висше образование, 9 % – със средно, 40 % – с основно, а останалите – напълно неграмотни.
От многобройните доноси особено много изпъкват Кръстьо Пандов, Р. Чомполев, Л. Янев, В. Чанков, по-късно Христо Симеонов от МВР-Враца.
Д-р Клайн е натикан в месомелачката на партийна ненавист и отмъщение. Класификациите по негов адрес са невероятни. Един от доносниците за “по-убедително” го нарича евреин-фашист!
На първо време му отнемат всички имоти – Княжево, лозе във Варна, в Бяла черква край Пловдив – 10 декара гора с каменна къща.
Съветски офицер живее в Княжево няколко месеца и на заминаване отмъква с три камиона покъщнина и предмети на стойност 300-400 хиляди евро днешни пари. След това четири милиционерски семейства от пернишките села са настанени в къщата, отчуждена със Закон по едрата градска собственост. След това му отнемат адвокатските права.
Като нетрудов “елемент” на 58-годишна възраст д-р Клайн е изселен през октомври 1948 г. в с. Батулци – на границата на Врачански и Ловешки окръг. След получаване на заповедта за изселване сълзи текат по лицето му, което с особена радост и наслаждение описва наблюдаващият това доносник в поредния донос.
Следващ удар върху фамилията на д-р Клайн е отнемането на неговата пенсия от органите на МВР-Враца. Той получава само веднъж своята месечна пенсия от 6000 лв. и до края на живота си е оставен без средства за преживяване от народната власт, а годината е 1948-а.
След осем години изгнание в село Батулци, с напълно разбито здраве, д-р Клайн и жена му Хермине се завръщат в Княжево.
Здравето на д-р Александър Клайн след преживените лишения, психически тормоз и оскъдица е разбито напълно. На 16 май 1963 г., пет месеца преди да навърши 73 г., той си отива от този свят. Неговата агония продължи 19 години.

х х х

Историята за живот и агония на д-р Клайн не свършва до тук. Той не е оставен на мира от потомците на палачите си… Тя продължава и след така наречената промяна в края на 1989 г. до наши дни. Нека да влезем в интернет и да напишем “Фрог-око: Евреи-комунисти са половината от народните съдии” и ще открием едно кощунство. Една подигравка и грозно оскърбление със светлата памет на този човек (кощунство и подигравка е жертвата да заеме мястото на палач).

Първи състав на Народния съд:

…

…

…

…

32. Д-р Александър Клайн – член на съда (роднина на Едуард Клайн, депутат от СДС).

Доц. Едуард Ханс Клайн е мой първи братовчед, с когото се гордея. Четири години по-стар от мен. И, слава на Бога – жив и здрав. С прекрасно семейство. Съпруг, баща и дядо. Бивш помощник-ректор на ХТИ София, дългогодишен преподавател там. Полиглот като дядо ни и прадядо ни. Владее отлично пет езика.

х х х

Това пътуване от 133 години през времето е заради светлата памет на един българин с австрийско-немски произход, който можеше да напусне преди 9 септември своята родина България с цялото си семейство и да намери нови простори в Швейцария. Можеше да продължи в столицата Берн своята кариера на преуспяващ юрист (както на много други места в Европа).
Но не го направи, защото се чувстваше българин, за него България означаваше всичко на света.
Почивай в мир, опа Ацо! Твоите внуци, правнуци и останалите роднини се гордеем с теб, докато сме живи!
Да бъде светла паметта ти завинаги!

Ал. Ив. Кондоферски, внук

П. П. Изказвам сърдечна благодарност на братовчед си Еди за неговите усилия да получи досието на дядо ни от Комисията по досиетата.