Култура, Новини

Виртуозът-цигулар Васко Василев: “Бих направил концерт на Рилските езера…”

Васко Василев е роден на 14 октомври 1970 г. в София. Едва 7-годишен свири като солист в камерен оркестър, а две години по-късно със Софийската филхармония записва първата си дългосвиреща плоча. На 10 години получава правителствена стипендия и е приет в Централното музикално училище към Московската консерватория (за даровити деца). Печели международни конкурси във Франция, Великобритания, Италия. През 1994 г. става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера в Лондон, с който редовно се изявява и като солист. Свирил е на концерти в 40 страни. Преподавател е в Лондон и Валенсия /Испания/. Свирил е със световно известни изпълнители – Лили Иванова, Майкъл Джексън, Мадона, Пласидо Доминго и др. Издал е 8 албума. През 2011 г. е съдия в журито на българския Х Faktor. Свири с цигулка „Амати“, от която в света съществуват само 10 екземпляра, на възраст около 305 години. Предстои на 28 ноември Васко Василев да изнесе концерт и в „Арена Самоков”.

—————————————————————————————————————————————————

– Предстои да започне турнето ви в родната страна. Каква е всъщност целта на това турне?
– Нямам търпение турнето да започне, тъй като тези концерти са най-смисленият и незабравим момент от кариерата на всеки действащ музикант. Удоволствието да си на път, да се будиш всяка сутрин в нов град и да се срещаш с нова публика всяка вечер е незаменимо.
– През миналата година свирихте на открито в Самоков. Какво си спомняте от оная вечер?
– Тази вечер беше голяма изненада за мен. Никога не успявам да намеря време за неочаквани концерти – графикът ми е много ясно разписан няколко години напред. Беше пълно съвпадение, че бях в България за ваканция и бях с цигулката. Тази случайност направи срещата ми с хората от града много спонтанна и истински незабравима. Поканата от Общината и идеята да свиря на открито пред градския музей много ми хареса. Не е тайна, че имам близко семейство приятели в града и това оказа влияние. Успях да се разходя по улиците, да посетя метоха, да се наспя на чист планински въздух. Откликът у хората и обичта, която усетих, ме накараха да обещая, че ще се върна – и ето ме, на 28 ноември съм отново при вас заедно с още 40 мои колеги и ще ви чакам този път в спортната зала “Арена” в града.
– Прави впечатление, че при сегашното турне ще изнесете концерти в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе – най-големите български градове, и заедно с тях – в Самоков. Коя е причината да се радваме на тази благосклонност от ваша страна? Какво са за вас Самоков и регионът?
– Да си призная, изборът ми на Самоков и Добрич, където също ще свиря за първи път, предизвикаха огромна ревност от много други градове в България. Ако зависеше само от мен, не бих подминал нито един град, но истината е, че времето ми е много ограничено и нямам възможност да остана за дълго в страната. Самоков бе обещание, което съм дал. Бих направил концерт на Рилските езера някой ден…
– Кое постижение от кариерата ви лично за вас е най-ценно?
– Всичко по пътя, по който съм избрал, намирам за важно. Опитвам се да ценя това, което имам, и смело мога да се нарека щастлив човек. В кариерата си съм имал възможност да работя и да се уча от едни от най-големите имена в музиката, свирил съм на една сцена с артисти като Майкъл Джексън и Лили Иванова, свирил съм изключителни музикални композиции под диригентството на гениални диригенти и наистина намирам това за голямо предимство. Благодарение на професията си обикалям света, имам прекрасни приятели и свободата да изразявам себе си чрез това, което обичам най-много – музиката.
– Спомняте ли си как като дете се насочихте към музиката?
– Не помня да съм имал и друг избор /усмихва се/. И двамата ми родители са музиканти: майка ми е пианистка, а баща ми – цигулар. За мен изборът никога не е бил дали да е музика, а по-скоро кой инструмент ще избера. Предпочетох цигулката, защото все пак баща ми ми беше за пример. Мечтал съм да бъда и ватман, но това беше за кратко /усмихва се/…
– Имате ли кумир в музиката?
– От всеки се уча и търся вдъхновение и провокация навсякъде, където може да се създава изкуство. Със сигурност най-голямо влияние върху мен имаше работата ми с Майкъл Джексън по време на едно негово световно турне.
– Вие сте световноизвестен музикант. На какво се дължат успехите ви и кой друг освен Вас има дял за тях?
– Успехът е комбинация от много работа и късмет. Аз съм имал късмет с родителите си, без които нямаше да се случи нищо вероятно, професорите ми по цигулка в Москва и в Лондон, Памела (Памела Никълсън – дългогодишен сценичен и бизнес партньор, майка на Ванеса Мей), колегите и приятелите ми. Най-големият ми успех е, че правя това, което обичам и което ме вдъхновява, а оценката на публиката е най-сериозният белег, че съм на прав път.
– Какво още искате да постигнете в музиката?
– Искам да продължа да я разказвам и да я споделям с още повече хора.
– Пътувате често у нас и по света. Можете да правите сравнения. Какво би трябвало да се промени в страната ни, за да тръгнем най-после по-уверено напред?
– Всеки път, когато си идвам, виждам положителни промени. След това си пускам новините и виждам проблемите на хората, които са почти същите като на тези по целия свят. Мисля, че трябва да сме по-готови да работим повече и да не се оплакваме толкова. Това, че сме малка страна, изглежда предимство, но често е и недостатък, защото имаме проблемите на голяма махала, в която всеки познава другия и е трудно да се създаде дистанция, структура, йерархия. Проблемите ни се крият в народопсихологията, но и в комбинацията с желанието животът да се оправи с вълшебна пръчица – бързо, лесно и веднага. Трябва търпение, трябва нов поглед и упоритост.
– При вашата динамична дейност сигурно сте били свидетел и участник в много интересни и дори куриозни случаи и събития. Бихте ли споделили някои от тях?
– Чувството за хумор е една от най-важните предпоставки за успешното оцеляване. Аз имам принцип, че когато съм в нова страна, винаги опитвам да общувам на местния език. Искам да познавам хора, да ходя по по-обикновени места от туристическите и да опознавам местните навици. Това винаги води до доста комични ситуации…
– Музиката ви е професия, а може би и хоби. Но има ли и друго нещо, с което обичате да се занимавате?
– Мислех, че обичам да готвя /усмихва се/, по-скоро имах голямо желание да се науча, от години се заканвам да се запиша на готварски курс. Тази пролет от веригата магазини „Лидъл” се свързаха с екипа ми и ми предложиха подарък – уроци по готварство. Признавам си – бях се надценил и се оказа, че никак не е лесна работа. Сега си гледам видеоклиповете и мисля, че мога все пак да направя баница и кюфтета.
– Какво бихте пожелали в заключение на читателите на „Приятел” и на всички самоковци?
– На всички самоковци и на читателите на вестник “Приятел” искам да пожелая преди всичко да са здрави, да се усмихват повече и да имат една истинска бяла зима, а аз се надявам да се връщам отново и отново.

Интервюто взе: Надка Вардарова

Leave a Reply