Владимир Георгиев: „Булаирци са символ на българския стремеж към свобода”

Владимир Георгиев. Снимка: Ивайло Андреев

“Днешният ден е изключително вълнуващ, защото събира две чествания – всъщност цялата 2019 г. е под знака на 160-годишния юбилей на читалище-паметник „Отец Паисий”, честване на 106 г. на Булаирската епопея, както и откриването на ремонтираната сграда на нашето читалище. В тази връзка първо ще се обърна към председателя на читалището Стоян Пашов и към всички читалищни самодейци, приветствайки ги за многобройните и разностранни изяви през годините – знак за яркото културно и образователно присъствие не само в нашия град и в общината, но и далеч извън пределите на Самоков. През всички тези години читалището поддържа огъня на знанието, обогатява духовния и културния живот, съхранява и развива българските традиции и обичаи и е еталон за родолюбие. Благодаря на всички вас за пламъка, който разпалвате в народното огнище, за приноса ви за опазване на културната памет, за творческия ентусиазъм.
Сградата на самоковското читалище е емблематична, защото върху нея са изписани имената на героите, свързани с исторически събития, в които ролята на самоковци се явява ключова за оцеляването на държавата. Едно от тях е Булаирската епопея. Днес отбелязваме 106-годишнината от една битка, в която нашите герои, организирани в 22-и Тракийски пехотен полк, изиграват ключова роля и извоюват най-тежката победа в Балканската война.
Самоков здраво вплита в историята си победата в Булаирската епопея, защото в тези преломни за бъдещето на България дни отечественият дълг, който самоковци изпълняват, е със значителен принос за свободата на родината ни. Художниците в Самоков, мобилизирани във войната и участвали в кръвопролитията, са ни оставили картини, запечатали времето и грохота на събитията – лицата на обикновените хора, лица на герои, обичащи и бранещи земята и децата си. Те са знаели как да се бият и умират за България. Били са истински българи.
Но не всички са се завърнали в родното място. В Балканската война и, разбира се, в битката при Булаир самоковци дават свидни жертви. Почернелите майки, вдовици, сираците, инвалидите от фронта са много. Именно тук, върху мемориалните плочи на читалището са изписани имената на загиналите – има представители на почти всички фамилии от града и селата.
Искам да изтъкна и факта, че самоковци никога не са пропускали да отбележат тържествено победата при Булаир. Веднага след войната – на 8 феруари 1914 г. по нов стил, когато за първи път се чества празникът на самоковския полк, са участвали всички живи булаирци. След панихидата и молебена, отслужени в казармата в присъствието на многохиляден народ, военните части булаирци, носещи знамето-реликва, са минали с церемониален марш през града ни. Шествието, запечатано в снимки, които се съхраняват в Историческия музей, наистина е било величествено. И оттогава до ден днешен честването на Булаирската епопея никога не е прекъсвало.
Народ, който няма герои – изчезва. Ние ги имаме и пазим в сърцата си заветът им за достоен живот и за това как се пази род и родина. Тези имена, изписани на паметните стели, са имената на героите от Самоков и селата ни, които винаги ще помним. Те са символът на най-величественото и най-безценното на българската духовност – стремежът към свобода.
Поклон пред знайните и незнайни български родолюбци от битката при Булаир, пред техния безсмъртен подвиг!”

/Из словото на кмета Владимир Георгиев на честването на 106-годишнината от Булаирската епопея/

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*