Култура, Новини

Владимир Кабрански: Децата и „Ема и Жълтото коте” ще бъдат приятели завинаги

„Шаблонно е, когато казваме, че децата са бъдещето на света. Шаблонно е, когато казваме, че ние, възрастните, сме им длъжници. Шаблонно е, но е вярно”

В навечерието на Деня на народните будители на книжния пазар в Самоков се появи нова книга. Наистина нова – по идея, замисъл и реализация. „Ема и Жълтото коте” е насочена към най-малките, най-чистите и искрени читатели – децата. Изданието ще достигне до всички деца в общината, а как ще стане това – ще разберете от разговора с автора Владимир Кабрански.

– Г-н Кабрански, определяте „Ема и Жълтото коте” като пътеводител за деца в света на важните неща. Няма как да не ни напомни за „Малкият принц” на Екзюпери. Търсена ли е аналогията или „перото” само тръгна в тази насока?
– Подзаглавието не е моя идея. Когато подготвях книжката за печат, попитах Гергана Пожарски, която е редактор на книгата, как определя точния жанр. Определението „детска“ ми се струваше недостатъчно. Тя сигурно не разбра въпроса ми и ми предложи: „Пътеводител за деца в света на важните неща“. Допадна ми, още повече, че идваше от Гергана. Тя и децата й бяха сред първите, прочели текста в чернова. Колкото до „Малкият принц“, никога не съм търсил такива аналогии и сравнения. Иначе щеше да е несериозно.
– Книгата индиректно е насочена и към порасналите деца. Споделяте ли мнението, че е хубаво човек да прочита книгите по два пъти – веднъж в ранна възраст, когато това е донякъде и негово задължение, например в училище, и веднъж, когато е по-осъзнат и може да състави по-трезво своите изводи?
– А защо не и повече от два пъти? Всеки прочит на книга е различен. Повтарял съм много пъти, че как се възприема една книга, зависи не само от текста, а и от това, което търси в нея четящият. И още нещо. Най-много съм научил и преживял с книги, които не са били задължително четиво.
– Жертва ли са децата на днешното свръхамбициозно общество, в което често личните цели се „гонят” непременно и на всяка цена, а и за сметка на всичко останало?
– Да, жертви са, но това общество е съставено и от нас – сегашните възрастни хора. Ние сме го създали и ние можем да го променим. Имаме за това един мощен лост – образованието. Нищо, че ежедневно намираме недостатъци и критикуваме нашето.
– Как се вдъхновихте да пишете за деца, откъде изникна това ново за Вас творческо предизвикателство и въобще каква е предисторията на тази книга?
– През януари тази година бях поканен от Лидия Найденова да гостувам с моите приказки на 1-б клас от ОУ „Св. св. Кирил и Методий”. Никога не съм мислил, че текстовете, които пиша, са подходящи за деца и още мисля така. Да, знаех, че приказките са универсален език, но нямах представа как ще ги приемат децата. Затова бях изненадан от интереса и радостта им. Бях развълнуван не по-малко от тях и реших, че трябва и мога да направя нещо специално за децата. Обсъдих го с Лидия и с други приятели и започнах, въпреки че малко се плашех. А текстовете не са нови. Писал съм ги през годините, нередовно и хаотично. Не съм мислел, че ще бъдат части от детска книжка. Просто ги събрах, подредих и редактирах. И се получи.


– Имате ли вече обратна връзка и впечатления как реагират децата при „допира” с малката Ема и жълтото коте?
– Обратна връзка имах и преди да излезе книжката. Бях изпратил файла в чернова на приятели, които ги бяха прочели на деца и внуци, но истинската първа обратна връзка получих на 2 ноември, когато с Христо Христов, Георги Хаджийски и Радослав Генев посетихме Центъра за настаняване от семеен тип в града ни. Няма да забравя този ден и радостта в детските очи. Сигурен съм, че децата, Ема и Жълтото коте станаха приятели завинаги.
– За доброто възприемане на книгата своя роля сигурно имат и красивите илюстрации. Чие дело са те и кои са хората, които ви подкрепиха?
– Вече споменах автора на илюстрациите в предишния отговор. Мисля, че каквото и да кажа за таланта на Радослав Генев, ще е малко. Беше зает с организацията на неговата изложба и с куп други задачи, но ми предложи и направи илюстрациите. Споменах и Лидия Найденова, чиято покана да гостувам на децата, и съветите й, когато й споделих идеята, ми помогнаха много. Людмила Цветкова направи прекрасната корица. И накрая, но не на последно място, е Гергана Пожарски, редактор на предишната ми книга „Старецът и песента“ и на „Ема и Жълтото коте“. Всички те вложиха време и труд, получавайки за награда единствено бъдещата радост в детските сърца и очи. Не, единствено, не е правилната дума. Това е нещо, за което винаги си струва да полагаме усилия.
– Мнозина подценяват Самоков, а видно е – тук има много стойностни хора и творци в различни сфери. Вие сте секретар и на новоучреденото Сдружение на писателите в града. Какви са целите на сдружението и как виждате неговата роля в обществото?
– Още е много рано. Нека говорим за това в началото на другата година. Всеки от участниците в Сдружението е дал своя принос за Самоков, но ни предстои да се научим да работим заедно, а това изисква време.
– Как, къде и по какъв начин ще се разпространява книгата? Доколкото разбрахме, смятате да зарадвате стотици самоковчета за предстоящите коледно-новогодишни празници…
– Да, книгата ще бъде подарък за много деца. Ако нещата вървят нормално, по план всички деца от втори, трети и четвърти клас в Самоков ще имат книжката. Все още се уточняват броят им и организацията. Благодаря на читалище-паметник „Отец Паисий-1859“ и председателя му – г-н Стоян Пашов, за обещаната финансова подкрепа за втория тираж, който ще бъде основно за децата в училищата в града. Първият – от 200 броя, вече е изчерпан. Ще се опитам вторият тираж да е по-голям, за да има книжки и за деца извън тази възрастова граница. Книгата обаче няма да се продава. Всеки екземпляр ще е подарък за дете. Знам, че няма да стигне за всички, които я искат, и се надявам никой да не се обиди. Както винаги, веднага след като получа нова книга от печатницата, оставям първо в библиотеката. Така че, всеки ще може да я прочете. Освен това, в личния ми блог /б. а. www.nyamamideya.blogspot.com/ имам страница, от която могат да се свалят всички мои книги в електронен вариант. За „Ема и Жълтото коте“ съм качил и файл за печат на А4.

Интервюто взе: Делян Василев

Leave a Reply