Новини, Политика, Шарен свят

Вместо факти – лъжи и клевети

Росица Герова

В бр. 25 от 31 януари 2013 г. дупнишкият вестник „Вяра” публикува тенденциозна, изпълнена с лъжи статия, целяща да урони името и престижа ми в обществото. Целта е да се тиражират лъжи и измислици и да се формира негативно обществено мнение срещу мен – в услуга на поръчителите. Повечето клевети са поднесени с анонимното „хората в селото, новоселци, жителите” – белег на “качествена” журналистика, но може би върши работа. Главозамайването на автора в манипулацията стига до там, че удвои живущите в селото на 150 души, твърдящи за жилищните ни ремонти, които обаче така и не се откриват…
Доколкото авторът е запознат с фактите си личи от написаното: твърди, че съм „изправена пред съд”, а в цялата статия коментира съдебно дело, по което не съм страна и на което не е присъствал: делото на чистачката Величка Стойнева срещу Общината. Обвинява ме в лъжесвидетелстване, но ако беше правно грамотен, щеше да знае, че този състав се отнася до два случая – потвърждаване на неистина или затаяване на истина. Но той не обича истината и не я търси.
Авторът пропуска да попита събеседниците си /т.е. сем. Стойневи и роднините им/ какво обществено благо е оставила Величка Стойнева на новоселци или какъв обем административна работа е свършила в качеството си на секретар за 8 години – абсолютно нищо! Само клюки, интриги и клевети; това е и настоящото й основно занимание. Ако нищоправенето е трудово качество, тя наистина е достойна за общински градоначалник, а не за селски секретар. Пропуснала е да сподели, че е била заключена пишещата машина (или по-късно метлата и лопатата), та се е пречело на трудолюбието й…
А сега фактите. Относно имотите: живея в къща, строена през 1958 г. от родителите на съпруга ми. Къщата не е ремонтирана повече от 40 години. Обзавеждането и техниката са от 70-те и 80-те години – на повече от четвърт век. В нея живея от омъжването си през 1965 г. Това го знае всеки новоселец.
През 1978 г. със съпруга ми Иван Геров построихме къща в Самоков. Тогава работех като счетоводител в ТКЗС – много, много преди да заема кметска длъжност – това също е общоизвестно.
През 1999 г. закупихме с лични средства, заем от частни лица и от две банки /от които ипотечно към банка ДСК/ апартамент в краен софийски квартал, който не е 4-стаен. В него живеят децата ми след 15 години на свободен наем. Годината на закупуването е края на XX в., а имуществото на ТКЗС се връщаше през 1991-1994 г., и то не от Р. Герова, а от създадените ликвидационни комисии (т. нар. тричленки), съгласно закона – уточнявам го за забравилите близкото минало. Не съм била член на ликвидационната комисия в селото и не съм се разпореждала с имуществото на ТКЗС.
За „автопарка”: състои се от тракторче-шаси, закупено през 1992 г. от съпруга ми, и два автомобила втора употреба – на 18 и на 22 години. Това е „престъпното” семейно състояние, придобивано от три поколения за повече от 80 години упорит труд.
Следващите лъжи са за „робството и тормоза”. Кой, как, с каква цел е тероризирал – разбра ли някой? Не. Вероятно знаят само анонимните клеветници, но не и читателите.
След като семейството ни оредя, се „сви” и земеделската работа: от десетина години обработваме „крупните” 2,5 дка ниви. Колко „роби” са нужни за това? Ползваме собствения трактор, а за орането и прибирането си плащаме, защото при пазарните правила никой не работи за „мерси” и не го храни това кой си.
За дългогодишната си работа нямам нито една жалба за отказана неоснователно административна услуга. Справка: деловодството на Общината.
Друга лъжа на автора е, че ползвам работници на кметството. Такива на щат няма и не е имало. Следващата /десета може би/ лъжа се отнася до работещите по програмата за временна заетост. Те са двама – единият от тях е майката на жалващата се от мен и от Общината В. Стойнева. С какво преча на програмата – последната ще обясни пред съда.
Изложеното от мен е общоизвестно и може да се провери, както е видимо и известно всичко, построено по моя инициатива и през моите мандати. За него няма нито ред в статията. Хвала на такава обективност!… Няма нито дума от безименните хора, които ежедневно се ползват от общите блага, плод на моята работа: асфалтирани и осветени улици; изградени мостове, чешми и подпорни стени; построени обществени сгради – административна, библиотека, поддържани – училище, читалище, издигнатия единствен храм, какъвто никога в селото ни преди не е имало…
Трябва да си ослепял от омраза, от завист и злоба, за да не видиш всичко това, постигнато с цената на съзнателен трудов живот, много безсънни нощи и разклатено здраве…
Аз също вярвам. Но не на „Вяра”, а на истината. Защото на лъжата краката са къси, а на клеветата – уродливи и отвратителни! На кого ще вярвате, драги читатели, е ваш личен избор. Преценете.

Росица Г. Герова
кметски наместник в Ново село

Leave a Reply