История, Новини, Шарен свят

Воини-ветерани си дадоха среща в Самоков навръх 2 юни

За пети пореден път на 2 юни на среща се събраха стари бойни другари, служили в ракетната бригада (долното поделение) преди повече от половин век. Над 35 човека – 75-80-годишни беловласи мъже, дошли от всички краища на Югозападна България, в 11 ч. пресякоха портала на бившето си поделение. Сред тях бяха и последният командир на бригадата о. з. полк. Симеон Симеонов, председателят на Общинския съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва о. з. полк. Алексей Петков, о. з. полк. Чанков, о. з. полк. Керемедчиев, о. з. полк. Димчо Генов, о. з. подполк. Димов, о. з. подполк. Крумов, о. з. старшина Филчев и др.
Мъжки прегръдки, спомени от службата, добри думи за командирите и разкази за живота след казармата имаше по време на цялата среща. Личаха голямата гордост на бившите воини, че в това елитно поделение е преминала службата им, но и голямото им разочарование от състоянието на казармите сега.
Много емоции предизвика стихотворението „След 50 години”, написано от Васил Томанов от благоевградското село Елешница, служил преди половин век в поделението:
„След 50 години се видяхме,
но, уви… не се познахме!
А знаехме, че ние сме това…
Но спомените пъплеха едва, едва…
Някога двайсетгодишни момчета,
сега бяхме с изкуствени ченета;
плешиви, очилати, със шкембенца,
различни от някогашните момченца!
Но спомените неусетно заваляха,
образи на офицери пред нас изгряха,
бяхме в караул, в ареста, дневални,
бяхме и в казармените умивални!
И ти да видиш – чудото стана,
промяна някаква у нас настана,
по челата бръчките се скриха,
очите по младежки заискриха!
Отново младите войници бяхме
и любими песни със любов запяхме;
така на Втори юни в Самоков на среща
запустялата казарма ни посрещна…”
О. з. полк. Симеонов приветства всички и припомни, че през 2018-а ще се отбележат две годишнини – навършват се 56 години от формирането на бригадата и 20 години от разформирането й.
Като по заповед воят на сирените накара всички присъстващи да застанат мирно, да замълчат и да отдадат почит на Христо Ботев и на всички загинали за свободата и независимостта на България.
От години трудно решение намира въпросът за изграждане на паметник на ракетчика в Самоков – къде да бъде, как да бъде оформен, кой да го финансира, кой да го построи… Но въпреки всички трудности вече се върви към окончателното решение. И дано паметникът по-скоро стане факт, защото търпимостта на ветераните вече е изчерпана.
Един от тези ветерани – някогашният редник Илия Гърчев от Мелник, организатор на тези вече традиционни срещи, по достоен начин е изразил признателноста на своите набори към командирите и службата в поделението. Собственоръчно на стената на помещението, където е преминала двегодишната му служба, той е изписал: „Тук капитан Диновски каляваше мъже! Редник Гърчев”.
На другарската среща се направиха много снимки. Накрая си пожелаха преди всичко здраве и нова среща тук на 2 юни 2019 г.!

Leave a Reply