Живот, История, Култура, Новини, Шарен свят

Волжка България процъфтявала с плосък данък 10 % – 2, последна част

Гробницата на кан Габдула Челбир – единственият владетел, побеждавал Чингиз хан. Тя се намира в археологическия комплекс на гр. Болгар, по поречието на Волга.

Трудно е да си представите мащаба на региона, в който се е развивала българската волжка култура. Протежението му е поне 1000 км.
Още един любопитен детайл, който звучи съвсем актуално и днес – Волжка България процъфтявала икономически, защото имала плосък данък от 10 %. Докато някои съседни владетели вземали по 25, че и по 50 % за стоките, които минавали през техните територии, във Волжка България твърдо спазвали десятъка и за занаятчиите, и за търговците.
И тъй като се движим назад във времето, първите поселения на български племена край Волга са от VII–VIII век. За това сега пишат за първи път и татарските учебници по история. Проф. Хузин ми подари първото издание, излязло през 2006 г. За днешен Казан с днешна България има една обща история, в историческото начало на която стои хан Кубрат.
По стечение на обстоятелствата съкровището от погребението на хан Кубрат от Малая Перещепина, Украйна, сега е в Ермитажа в Санкт Петербург. Преди няколко години Германия и Русия уредиха невероятна археологическа изложба – Европа от епохата на Меровингите. Това е периодът, в който се наливат основите на съвременните европейски държави. Половината от експозицията бяха съкровища от VI–IX век от франките. Руската страна показа неизвестни досега съкровища на български аристократи, сред които и част от най-голямото за VII век в човешката история. Повече от 50-килограмовото – с над 1300 предмета, Кубратово съкровище. Някои руски учени все още не го наричат българско. В Казан приеха дар от България, копие от меча на Великия хан, което изложиха в музея на местния Кремъл, също част от историческото наследство на ЮНЕСКО.
В този Кремъл доминира кулата Сююмбюке, в превод Любимата госпожа, призната за символ на Татарстан. Тя дори има наклон като тази в италианския град Пиза, а митологията я свързва със съдбата на последната българска царица Сююмбюке. Има и красива възстановена джамия, също паметник на културата.
И досега в двете страни – Дунавска и Волжка България, са известни женските украшения, които тук наричаме „кубили” и се носят на препаска през челото или на ушите. Археолози ми показаха една от най-характерните находки за българските селища – катинари от всякакъв мащаб, сложност и изработка. Дали са били богати и са държали под ключ всичко, или сме се крадели, ми е трудно да отговоря сега.
Има и положителни примери – и днес поне на два континента простата Г-образна брадва е известна като „българска”. Изобретение, преживяло десетки векове… И в двете Българии части от българските племена се установяват край големи реки. И до днес в Русия са популярни наименованията на средноазиатското просо като „Болгарское пшено”, както и на особения сорт пшеница „Болгарка”. Тези имена са свързани с влиянието на волжките зърнопроизводители и търговци. Разкопките показват, че още през Х век край Волга обработват земята с мощни железни плугове и изхранват десетки княжества и държави с износ.
И християнска Дунавска, и ислямска Волжка България имат векове на възход и са сполетени от десетки нашествия и мигове на забрава. Но и в двете остава интерес към това, което свързва сродни народности чрез любопитството към общото начало и корени. Нещо, което не може да потъне в реката на забравата.

Чавдар Стефанов
В. “24 часа”, със съкращения

Leave a Reply