История, Култура, Новини

Волжка България процъфтявала с плосък данък 10 %

Кулата Сююмбюке в казанския Кремъл – символ на Татарстан. Наклонена е като кулата в Пиза. Митологията я свързва с последната българска царица.

Покрай трагедията с потъналия във Волга през миналата година пътнически кораб „Булгария” малцина се запитаха за името му. Някои предположиха, че това е соц-ехо, когато в израз на вечната „братска дружба” Съветският съюз кръстил корабчето „Булгария”. Ако беше по това време, името щеше да бъде „Болгария”, както е прието в руския език.
Изкушените в тогавашната политика знаят, че в Съветския съюз това име на потъналото корабче беше негласно забранено. Защото Болгар е името на първата българска столица на Волжка България, развила се на границата между Европа и Азия като могъщо държавно образувание, заедно с другата, нашата Дунавска България. И за да я различават от Дунавска България, наричат Волжка България Булгария.
Има и друга разлика. Ако през 864 г. България на Дунав приема християнството, през 922 г. България на Волга приема исляма от Багдадския халифат. Това е неин избор – намира се на копринения път, близките държави изповядват тази религия.
Корабчето „Булгария” изпълняваше туристически маршрут между сегашната столица на Татарстан, град Казан /който е и последната столица на наследника на Волжка България, славния град Казан/, и първата столица – Болгар. Болгар е паметник на културата в момента, един от двата обекта в татарския проект „Възраждане”, стартирал миналата година. Вторият е островният град Свияжск. Първият е основан от най-голямото племе в региона, създало мощната ислямска държава Волжка България. Вторият е основан през 1551 г. от войските на московския цар Иван Грозни, които покоряват Казанския хаганат.
И в чест на победата над най-упорития си съперник построяват известната като „Василий Блажений” църква на Червения площад в Москва. Да, странната църква с шарени куполи, която съчетава цели 7 храма. Всеки е наречен на победа в похода за покоряването на Казанския хаганат, а най-високият е посветен на превземането на столицата Казан. Оттогава руските царе носят и титлата „цар на българите”…
В днешен Татарстан са толерантни, уважават и двете религии. Не искам да споря за названието „татар”, което се появява в региона на Волга едва през XVII–XVIII в. и обединява като название населявалите тогава народности в района. Но името Булгар има винаги първостепенно значение.
След „вятъра на промените” в Русия властта оценява по достойнство значението на Република Татарстан в историята на страната и на днешната Руска федерация. През 90-те години на ХХ век там се разви силно обществено движение „Защо сме наричани татари, а не булгари”. Като кореспондент на БНР в Русия се запознах с водещи руски и татарски учени. За тях проф. Алфред Халиков за Волжка България бе равностоен на акад. Лихачов за представянето пред света на Дунавска България. Един от последните трудове на проф. Халиков бе за 500-те български и татарски фамилии, интегрирали се в Русия. Според този общопризнат от учените в Русия труд в резултат на войните с татарските нашественици множество българи се преселват на територията на Русия, давайки началото на известни в историята фамилии. Сред тях Халиков посочва Годунови, чийто най-изявен представител е руският цар Борис Годунов; Корсакови, от които е известният композитор Римски-Корсаков; Рахманинови, дали на света друг прочут композитор – Сергей Рахманинов; Бухарини, Гогол, Суворови, Тургеневи, Кутузови, Чаадаеви, Горчакови, Жданови, Тухачевски, Хрушчови, Елчин – Елцини…
Споменах „татарски нашественици”. Това в днешната история на Татарстан е войната, която Волжка България води с монголо–татарските нашественици през 1236-1237 г. Държавата издържа година и половина. Съседните руски княжества /в които има образци на българския строителен гений като Успенския събор в гр. Владимир и Дмитровския събор/ са покорени след това за дни. Но Западна Европа е спасена от азиатските завоеватели!
Установява се владичеството на т. нар. Златна орда. Проф. д-р Фаяз Хузин, водещ специалист по история и археология на Волжка България, ръководител на археологическия център в Казанския Кремъл в Казан, ми разказваше за увлечението на историците в ново измерение по Златната орда. „Тя практически не се изучава на територията на Татарстан. Това е бяло петно, особено ранният период – възникването на Златната орда. За нас в основата на културата на Златната орда лежи българската култура, която продължава да се развива и да съществува в този период. Затова той твърде условно може да бъде наречен монголо-татарски или златноордински. Това е нашата древна българска култура. Това доказват и археологическите разкопки през последните години.”

Очаквайте продължението утре

Leave a Reply