Вратовръзката – хумористичен разказ

В тия трудни времена имах и аз с какво да зарадвам жена си: предложиха ми министерско кресло.
– Значи… аз… министерша! – увисна на шията ми Ленчето. – Мишо, сладуранчо, казвай, как те откриха?…
– Сигурно някой им е дал адреса ми и… А може и от телефонния указател да са го взели.
– Какво те питаха, говори! Образование?
– Да.
– Семейно положение?
– Също.
– Каза ли им, че и на жена ти е незавършено висше, че имаме дъщеря в английската?
– Разбира се, казах им.
– В коя партия членуваш?
– Това беше главното, от което се интересуваха…
– А ти?
– Споделям вашите идеи, им рекох.
– Какво друго те попитаха? За материалното ни състояние, че имаме вила, кола?…
– От всичко се интересуваха, милинка. Бях честен, нищо не укрих. Дори им казах, че имам дефект в произношението на тоя пуста буква „р”, което впрочем, те сами разбраха. Да го имат предвид един ден, когато започна да давам интервюта по телевизията.
– Мишо, а кое министерство ще оглавиш, миличък? – рече накрая Ленчето.
– Виж, за това не се сетих да попитам. Ако много се интересуваш, вдигни слушалката, питай ги! – троснато й отвърнах аз, преди да отворя гардероба, за да пробвам коя вратовръзка ще подхожда най-много на министър.

Георги Маков

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*