Култура, Новини, Статии, коментари

Всичко е предопределено

Вярно е, че бизнесът ни е притиснат от данъчните закони на държавата. Вярно е, че хич не е лесно да си бизнесмен в такава държава и то по време на криза. Но вярно е и друго нещо, което направо е жестоко. За да оцелеят, предприемачите мачкат работниците си, които са в безнадеждно състояние. Без договори, по 12-14 часа работа, непочтеност при договарянето, не плащане на заработеното или протакане във времето, докато се забрави какво човек има да взема, какво да дава. И накрая идва нечовешкото отношение от хората на бизнеса, които едва ли не се мислят за по-висока категория човешки същества спрямо обикновените хора на труда. И т. н., и т. н. Какво изречение! Ама така си е!
Вече се е почти стъмнило. Колата се движи в града по задачи. Снегът вали на големи парцали, а парното прави вътре, в колата, температурата особено приятна. Е, при такава температура и задушевна обстановка, ако си със собствената жена вътре, не може да не се получи разговор по същество. И то разговорът винаги се върти около парите, които не достигат и не достигат да се вържат двата края на изтънелия семеен бюджет. Ето един такъв примерен разговор:
Жената:
– Ако се бях оженила за бизнесмен, нямаше да карам тая бричка. Ама ти за какво ли ставаш!?
Мъжът:
– Вярно е, че не ставам за бизнесмен. Не мога да лъжа, не мога да презирам хората, не мога да живея добре за сметка на тяхната мизерия и експлоатация, не ме бива да правя далавери. Тука всичко е далавера, от далавера нагоре… Във взаимоотношенията си с хората съм точен…
Съпругът спира да си поеме дъх и думата му веднага е отнета.
Жената:
– Ти не можеш да заколиш една кокошка, та камо ли човек да набиеш или да утрепеш някой негодник. Живия шаран за Никулден аз трябваше да го трепам. Не става от тебе нищо!…
„Съкровището” мълчи малко, а после добавя иронично:
– Безпарко загубен! С твоята честност и истински християнски морал ще страдат децата ти. А бе ти лъгал ли си някога? Ако си бизнесмен, няма да можеш да заспиш, ако не прецакаш някой през деня. А, мухльо, даже си хъркаш спокойно!…
Обстановката се нагорещава и нагорещава все повече и повече.
Неизвестни са пътищата на женската мисъл, доколкото може да съществува такава. Изведнъж съпругата се сеща за нещо и променя курса на колата. Завъртва волана и залъкатушва през тесни тъмни улички. След близо десетина минути спира пред някаква къща, в която свети само една слаба мижава крушка. Слиза от колата и се затичва към вратата. Отвън се вижда в стаята скромна обстановка, характерна за повечето къщи. Жената бързо се връща и пак потегля. Преди да почне да мърмори отново, съпругът с половин уста я пита:
– Защо е всичко това – по тия сокаци, по това лошо време?
Получава веднага отговор:
– Днес на пазара си купих нещо. Не ми стигнаха петдесет стотинки да си платя сметката. Разбрахме се с човека да му ги върна, когато мога.
Повече и не проговарят, докато се прибират у дома. Но мъжът си мисли през цялото време: „И ти, госпожо, не ставаш за бизнесмен. На мен ми четеш конско евангелие какъв трябва да съм цяла вечер, а ти каква си? Нима си по-различна от мен?!…”
Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака. В семейните бракове няма нищо случайно, пък и изобщо.

Пламен Пиргов

Leave a Reply