Тиражът на „Дневник по Балканските войни през 1912 и 1913 г.” на свещ. Христо Кондоферски се изчерпа и в навечерието на Нова година излезе от печат второ издание на книгата.
Тази своеобразна одисея на нашите воини и населението, записана съвсем прилежно и достоверно от свещ. Кондоферски, сам участник във войните като военен свещенослужител към легендарната 7-а пехотна Рилска дивизия, бе подготвена за печат от неговия внук Александър Кондоферски преди 5 години, в навечерието на вековния юбилей от Балканската война. Поради големия интерес се наложи сегашното преиздаване.
„Ние сме длъжници на героите-светци, дали живота си за обединението на България!… Да прочетем тази книга и да изпълним своя синовен дълг: да не забравяме!”, пише в предговора Ал. Кондоферски. Той и благодари на издателство „Приятел” и на своята съпруга Надя Даганова-Кондоферски за съдействието, труда и подкрепата.
За автора на книгата и негов дядо Ал. Кондоферски в послеслова добавя: „Като верен служител на Бога и на Човеците ни остави тежко наследстнво и потресаващи истини. Те излизат отново на бял свят, макар и 100 години по-късно. Като една провокация и дълбока поука за най-младите днешни мислещи поколения.”
„Книгата-дневник на свещеник Христо Кондоферски трябва да се вдигне до небесата”, възкликва в отзив след края на „Дневник”-а писателят Сашо Горов. „Една велика книга” пък я нарича самоковският писател и литературен критик Христо В. Христов. Негов отзив също е публикуван във второто издание.
„Дневникът, който отец Кондоферски оставя след себе си, е едно изстрадано завещание. Защото историята често се изопачава за постигане на определени политически цели… Един дневник – документ-съкровищница”, възкликва пък в началото Яна Василева, която заедно със своя брат Делян Василев са участвали в техническата подготовка на книгата за печат.
Редактори са Тодор Попов и Александър Кондоферски, а графичното оформление е дело на Надка Вардарова.
На корицата отпред е поместена снимка от 1923 г. на военен парад по случай Гергьовден с участие на ветерани от Булаирската епопея пред новопостроеното читалище-паметник на самоковци, загинали във войните. На корицата отзад пък е публикувана снимка на свещеноиконом Христо Кондоферски.
Дневникът, побран в малко повече от 200 страници, е започнат от автора на 17 септември 1912 г., в самото навечерие на Балканската война, и е приключен на 5 август 1913 г., след края на последвалата Междусъюзническа война.
Цената на книгата е 10 лв. Можете да я намерите в редакцията на в. „Приятел”.
Точно тоя поп Христо Кондоферски изкъртил скъпоценните камъни от короната на владиката до като той си миел ръцете, продал ги и с тия пари изучил и тримата си сина във Франция-двама зъболекари и един лекар!
Не очаквам децата и внуците на палачите след Девети, бутали хора от Черната скала да напишат друго. Анонимнико, защо не си напишеш името? Анатема, за такива негодяи като теб!
Комунист без лъжа не може!
Сашо Горов
Лелин Тасо от Дупница обичаше да казва: От това дете ще стане голям коменист! Питаме го: Защо бе, лелине? Защото много лъже. Виж го, една запетайка е, а какви лъжи ръси! Голямо бъдеще го чака. Самоков може да се гордее със свещеник Кондоферски!
Завистта и омразата, а и простотията нямат почивен ден. Как ли е успял свещеникът да открадне скъпоценни камъни, докато владиката си е миел ръцете?
Странна направа са хората. Вместо да видят доброто дело, хвърлят кал върху един достолепен българин, завещал ни този дневник – документ. Дали можем да си представим как при онези обстоятелства на войната, се е пишел този дневник? Колко усилия и време са били потребни на автора, за да бъде описан всеки ден. Въпреки боевете, грижата за ранените и погребването на загиналите? Какъв стоицизъм е потребен, да понесеш всичко случващо се и още повече да го опишеш? Питам се . Защо го е направил свещ. Христо Кондоферски? Защото ясно е съзнавал, че трябва да бъде представено лицето на войната, такова, каквото е и съхранена паметта за загиналите войни от легендарната 7-а пехотна Рилска дивизия. … герои-светци, дали живота си за обединението на България!
Ние сме длъжници на свещ. Христо Кондоферски! Да благодарим за свършеното от този свят човек, и му отдадем заслужената почит!
Чест и почитания ! Респект към паметта на тези Българи ! Бих искала да се свържа лично с г-н Александър Кондоферски, мисля че имаме какво да си кажем .