Възпоменание за д-р Иван Христов Кондоферски

На 23 февруари 2023 г. се навършват 20 години от смъртта на баща ми – д-р Иван Христов Кондоферски, зъболекар. Той бе един от малкото специалисти-ортодонти по това време в България и кандидат на медицинските науки.
Иван Кондоферски се ражда на 19 октомври 1919 г. в семейството на Милка и Христо Кондоферски, свещеник от гр. Самоков, като най-малкия от четиримата си братя: Петър, Васил, Зафир и Георги.
Иван завършва Втора мъжка гимназия в София и след това Юнкерското военно училище на Негово величество цар Борис III. На 16 юни 1941 г. е произведен в офицерски чин – подпоручик и бива зачислен в Седми дивизионен артилерийски полк в Самоков. На 16 юни 1944 г. Иван е произведен в чин поручик като в този момент се намира с батареята си /шеста от Седми дивизионен артилерийски полк/ на Орфанския залив, в Гърция. Там батареята е дислоцирана за охрана на брега от неприятелски десантни войски.
След 9 септември 1944 г. батареята потегля по петите на отстъпващите германски войски и участва в боевете срещу тях в местността Пороите и в Струмишко.
След прекратяване на военната операция Иван се завръща с полка си на 19 ноември 1945 г. в Самоков, тържествено посрещнати от местното население.
На 1 октомври 1946 г. Иван се записва за студент по зъболечение като същевременно продължава военната си служба като офицер в с. Крупник.
На 16 ноември 1947 г. се уволнява от армията по собствено желание и се съсредоточава в следването си по зъболекарство.
До тогава, почти 7 години наред, той участва в общовойскови състезания по биатлон, начело като командир на първата ски рота в България.
На 7 юни 1950 г. Иван завършва следването си в Софийския медицински факултет, след което започва стаж и на 8 февруари 1951 г. взема с отличен успех държавния изпит. На 1 април 1951 г. е назначен като зъболекар в с. Радуил, Самоковска околия.
На 8 април 1951 г. Иван се оженва за Грети Александрова Клайн, лекарски стажант в софийска поликлиника. Грети Клайн е дъщеря на доктор Александър Едуард Клайн, доктор по право на университета във Виена, и Хермине Франц Кьохелхубер, виенчанка от пет генерации.
След 9 септември органите на МВР в Самоков наблюдават денонощно Иван и Грети Кондоферски. И за двамата старателно се попълва ОНД – отчетно.наблюдателно досие № 8934.
Наблюдателите-доносници се увеличават до 12 на брой през годините, а на 20 март 1959 г. старши разузнавач Кацаров предлага Иван и Грети Кондоферски да бъдат снети от отчет, тъй като не са вражески настроени към народната власт и не поддържат връзки с вражески елементи. Следва всички материали, на брой 70-80 страници, да бъдат изпратени в архив.
Въпреки това по заповед на министъра на вътрешните работи – № I-42 от 15 февруари 1962 г. делото отново е преразгледано от капитан Захариев, който препоръчва всички материали да бъдат запазени, а не унищожени.
К.м.н. д-р Иван Христов Кондоферски бе дълги години редови симпатизант и член на Руския клуб „Никола Даскалов” в Самоков.
Аз като негов син продължавам членството му там и притежавам членска карта на почетен член № 95. Обичта и уважението към Русия и руския народ наследих от дядо си свещеноиконом Христо Зафиров Кондоферски и баща си Иван Христов Кондоферски.
На поредното ни събрание /към дата 20 април 2023 г./ възнамерявам да запозная всички участници в клуба с материалите, писани по адрес на баща ми от старателните доносници. Завистливи, неграмотни и отмъстителни, от котилото на МВР по време на сталинските години. И нека ги съди Бог, те са вече отдавна покойници.
Успях да придобия доста голяма част от всичките материали, изфабрикувани от кремълските слуги, на 16 януари 2019 г. от Комисията по досиетата на ул. „Врабча” № 1 в София.

* * *

От м. април 1951 г. до смъртта си на 23 февруари 2003 г., т. е. повече от половин век, зъболекарят Иван Кондоферски бе скромен, сърдечен, способен човек и специалист. Той неуморно се трудеше за зъболечението на своите съграждани – деца и възрастни. Работеше както в училищния стоматологичен кабинет, така и в кабинета към ТПК „Михаил Дашин”. Не е върнал закъсал свой и чужд пациент дори когато го посети вкъщи. Дори в 2 часа през нощта даваше първа помощ, без да вземе стотинка от никого.
За хората беше просто „бай Иван” или „чичо Иван”, работеше със старание и изключителна отговорност.
Неговото първо висше образование като офицер-артилерист и забележителните му познания по математика му дадоха по-късно възможността да напише и да има повече от 30 публикации в областта на любимата му специалност – ортодонтията, в наши и чужди списания по стоматология. Той обясняваше с лекота действието на силите от страна на изготвяните протези за изправяне на всички зъбно-челюстни деформации при децата.
Обичаше хората. Обичаше Самоков, Ридо, Искъра, Рила. Беше строг човек, но винаги справедлив.
В началото на 90-те години на миналия век стана основател и първи председател на Общинския съвет на Съюза на ветераните от войните в Самоков. По негова инициатива и с активното му лично участие бе издигната паметната стела на фасадата на Военния клуб /ДНА/ на воините от града и околията, загинали през Втората световна война.

* * *

На 23 февруари тази година нека си спомним за доктор Иван Кондоферски, мой баща и грижовен родител.
Благодаря, мили татко, за всичко, което си сторил за нас! Да бъде светла твоята памет и един ден ще се срещнем в отвъдното.

Александър Иванов Кондоферски

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*