Възраждат се фолклорните традиции в Драгушиново

В днешно време е много трудно един младеж да си представи, че преди години, всъщност в не толкова далечното минало, народният фолклор се е бил вплел буквално в жилите на българина. За съжаление, сега ситуацията в страната е коренно различна и много българчета имат други, „по-модерни” интереси. От изток навлезе чалгата, а от запад дойдоха американските хитове с всичките си плюсове и минуси. За чалгата се е изговорило и изписало достатъчно /включително и в нашия вестник/. Ще обърна внимание само на една от най-новите западни музикални звезди – Майли Сайръс. Във видеото към най-големия си хит Wrecking ball 21-годишната „звезда”, която в клипа е полугола, целува на няколко пъти… чук! И с това спирам коментара си.

х х х

За щастие, българският фолклор е успял да се запази. След години на застой постепенно родните традиции и обичаи придобиват по-голяма масовост, а това значи, че българщината не се е изгубила и прави опит, въпреки всички несгоди, да се възроди.
Малко са селата в общината, които могат да се похвалят и с мъжка, и с женска певческа група. Едно от тях е Драгушиново, където след известна пауза през 2008 г. дейността на групите е възобновена. Това става благодарение на хора като Любка Павлина. Макар да е родом от Маджаре, Любка живее вече над 20 години в Драгушиново.
„Пея от малка, още от детските си години. Макар да нямам музикално образование, песните са ми в кръвта – цял живот съм пяла в хорове”, споделя Любка.
А по-късно разказва по-подробно: „Съвсем случайно чух преди време три жени да пеят и се мотивирах да изтупаме от прахта читалищното дело. Постепенно привлякохме и нови членове и събрахме представителна група. След повторното „раждане“ на състава имахме участия в големи и престижни конкурси – в Приморско, Велико Търново, Микрево… Сега вече е по-трудно, парите, както може да се досетите, са кът. Въпреки това се раздаваме според възможностите си – миналата година спечелихме статуетка и други награди на фестивала „Нестия“ в Сапарева баня. Редовно участваме и на празниците в селото и в Самоков, пяхме и на първия фестивал „Дар от природата“ в Говедарци през октомври.“

Напоследък репетициите са по-оживени. И няма как да е иначе – в тях се включват и младите Наталия Зетова и Галина Тренева. Девойките са участвали в концерт в селото, а са репетирали поотделно и с ръководителката Л. Павлина. Местните ги определят като дейни и будни момичета.
От около месец професионална помощ пък им оказва млад специалист – Радостина Симонова. Тя е завършила музикалното училище в Широка лъка, а след това се дипломира в Пловдивската музикална академия.
„Радостина ни е от голяма помощ, тя има професионално образование, усет, а вече и опит. Идваме с удоволствие на репетиции, защото знаем, че във всеки един момент, макар повечето от нас да са пенсионерки, можем да научим нещо. Така не спираме да се развиваме“, откровена е г-жа Павлина.
Целта на състава, по думите на неговата ръководителка, е да се възвърнат водещите позиции на българския фолклор в селото, да се обогатят и разнообразят; и най-важното – да увлекат повече и по-млади хора в благородното начинание.
„Стремим се и се надяваме на приемственост. Особено важни и ценни са местните обичаи, които, за съжаление, младежта не познава… Аз, например, попивах всичко, на което майка ме учеше. Правила съм и много снимки по време на тези адети и сега, години по-късно, ги разглеждам с умиление“, изповядва се сякаш Любка.

х х х

Мъжката певческа група също по общо мнение през последните години значително израства. Голям плюс за убедителните изяви на представителите на силния пол е, че някои от тях – Мирчо Милушев, Райчо Тосков и Стефан Китанов – са били част от състава още навремето – през 80-те години на миналия век, когато е било и най-силното време на групата.
Ръководителят на мъжете Атанас Захариев, както и Любка Павлина, не е родом от Драгушиново. Наско е от пернишкото село Ярджиловци, но още през 1974 г. се е преселил в нашия край. Тази година е юбилейна за него – 40 години, откакто живее в Драгушиново. В същото време поддържа и връзките с родното си село, като предпочита да ходи на запад най-вече на общоселския събор за Богородица в края на август.
В началото на своя ренесанс – последните години от отминалото десетилетие, мъжката група е ръководена от Любка Павлина. После Атанас поема лидерството сред колегите си.
Той си спомня с умиление за миналото, когато групата е била стожер в обществото на селото, печелила е много награди от конкурси в страната. През последните години пътуват за участия заедно с женския състав – в Приморско, Велико Търново, Микрево… Участват и в „Бобфест”-а в Радуил. И мъжете са печелили награди от фестивала „Нестия” в Сапарева баня. Лично народната певица Любка Рондова им връчила специална статуетка.
„Правим всичко от любов към народните песни. Искаме и да се развиваме, да стигнем още по-добро ниво в нашето пеене. Надяваме се, че тепърва ни престоят престижни участия и награди. Имаме отличен колектив, а това е добра основа за бъдещи успехи. Отскоро ни помага и Радостина Симонова и нещата полека-лека си идват на мястото”, категорични са участниците в състава.

Мъжете репетират заедно само веднъж седмично – във вторник, но както сами споделят, не престават да се учат и вкъщи – редовно гледат фолклорни предавания по телевизията, това им помага да усвоят още тънкости на пеенето.
„Имаме и една по-съществена и отговорна задача – да привлечем младите хора от селото към фолклора. Те са бъдещето и ние се радваме, че някои младежи проявяват интерес към нашите занимания. Важно е и ние да подходим с разбирателство и търпение към тях”, казват още тези радетели на българщината.

х х х

„Хубаво е, че се възродиха тези стародавни традиции. Много ме болеше, когато нещата бяха оставени на самотек, но ето, че сега при нас имаме нов цикъл на развитие. Искрено ми се иска да си помагаме повече на местна почва – да сплотяваме съставите от общината, да си гостуваме и да обменяме опит, да си помагаме взаимно. Създадоха се хубави фестивали в Радуил, Бели Искър, сега и в Говедарци. Това е пътят да се върви напред. Наистина ни беше много трудно да се оправяме с наличните финансови средства. Тази година ни бе отпусната допълнителна субсидирана бройка, но кое да свършим по-напред – да се погрижим за сградата ли, да обновим библиотечния фонд или да участваме във фестивали?… Стараем се да вършим каквото зависи от нас. Усилията ни явно не остават незабелязани, защото имаме вече покана да участваме в началото на юни и в конкурс в Охрид, Македония”, споделя секретарката на читалище „Михаил Дашин” Мария Гъркова.

х х х

Художествената самодейност в селото датира от много отдавна. Още в началото на миналия век се заражда идеята за коледни театрални представления. Постановките се превръщат в неизменна част от културния живот на Драгушиново в следващите години. По това време, както и сега, пари не са достигали. Но това сякаш обединявало дедите ни – десетки будни драгушинци участвали на доброволни начала в увлекателното начинание. Някои като артисти, други като „черноработници” зад кадър – дърводелци, декоратори, обслужващ персонал… За някои пиеси била издигана импровизирана сцена от дюшемета, легнали върху дърводелски магарета, в училищния салон… Тази традиция продължила тук до към 1983 г. Местните деятели истински се надяват да има почва за подобни културни начинания и в наши дни. Още повече, че в Драгушиново – за разлика от много други села, има сравнително не малко младежи…

х х х

Певческите състави в селото имат стародавна и славна история. С нея ни запознава Иванка Гъркова, изкарала целия си трудов стаж като секретар на читалището в Драгушиново. Самата тя е участвала в женската певческа група. Отношението й към музиката е наследено от нейните родители. Майката, Спаса Дамянова, е била „викачка” и пеела всекидневно. Иванка запомнила стила и песните на майка си. Бащата, Иван Домишляров, пък е бил кавалджия.

х х х

Една от първите женски певчески групи в общината е била създадена именно в Драгушиново през далечната вече 1964 г. Румяна Цинцарска, тогава експерт в Окръжния съвет за култура, редовно идвала и прослушвала певците, помагала им.
Първи ръководител на женската група станал Райчо Златев, жител на селото и известен по-късно като дългогодишен заместник-директор на самоковското училище „Христо Максимов”.

„По това време всички жени в селото пеехме – на мегдана, на полето, по събирания… В началото изнасяхме концерти без музикален съпровод. Понякога ни свиреха цигани, които живееха тогава тук. В групата пеехме на два гласа, бяхме един от малкото такива състави. Тези качества се предаваха от майка на дъщеря, от поколение на поколение. За съжаление, тази прекрасна традиция се прекърши някъде около промените след 1989 г. Постепенно намаляха участията ни, а и останахме по-малко певиците”, разказва Иванка.
Един от първите и най-големи успехи на групата е спечелването на званието „Първенец” от фестивала в Копривщица през 1966 г. Следват години на възход. До към 1990 г. са спечелени ред авторитетни награди от фестивали, конкурси, надпявания…
„Трудното сега е, че се прекъсна една традиция на предаване на автентичния стил на пеене. Имахме дупка от повече от десетилетие и едва през 2007 г. възстановихме състава. Работата започна обаче от нулата. Надявам се сега, с професионалната помощ и подкрепа на Радостина Симонова, нещата да потръгнат, жените отново да се представят на добро ниво и да прославят името на нашето село”, допълва Гъркова.
Мъжкото съсловие следва примера на дамите и макар и с 10-годишно закъснение – някъде около 1973-1974 г., в Драгушиново се създава и мъжка певческа трупа с пеене също на два гласа.
Ваня си спомня днес, че и мъжете имали усет за музиката, били много талантливи. Интересното е, че някои от сегашните членове на групата са били сред най-добрите певци още преди 25-30 години.
Г-жа Гъркова се радва, че от няколко години насам се обръща по-сериозно внимание на селските читалища в общината: „Това стана, след като за главен експерт „Култура” в Общината бе назначена Пепа Георгиева. Тя се застъпи за нас, за читалищата в селата, от самото начало. До тогава съставите в Самоков „изяждаха” и нашите пари, а състоянието на читалищата по селата бе под всякаква критика. От все сърце сме благодарни на г-жа Георгиева за промяната.”
Всички подчертават голямата роля за развитието на фолклора в селото на Райчо Златев. „Той беше музикант по душа. Всъщност той създаде групите и им помагаше до последния си дъх преди десетина години. Създаде и групата буфосинхронисти в селото. Раздаваше се максимално за другите, беше изключително енергичен човек. Сам пееше много хубаво. Всичко това му идваше от сърце”, спомня си Ив. Гъркова.

Делян Василев