Живот, Новини, Статии, коментари

Възроденото самоковско движение…

Размисли

На гроба на наша близка сме. Пазим огънчетата на запалените свещички с ръце. Мълчаливо чакаме да догорят. Образът на гледащата ни от паметника жена неусетно ни връща към преминаващи като на бърза лента случки, срещи, думи, прегръдки, усещане за някаква вина…
Говорът на идващите по алеята две жени ни откъсва за момент и погледът ни ги проследява. Те се спират недалеч от нас, на два близки паметника. Неволно се заслушвам в разговора им. Споделят си неща от ежедневието – коя какво по-евтино намерила, как не стигали парите за нищо… От тях очите ми се спират на млада жена горе, на високото. Тя старателно избърсва мрамора от всички страни, после машинално започва отново и отново…
Прииждат поединично или на групички мъже и жени на различна възраст.
Неусетно мислите ми отлитат към казаното между другото в разговора ни наскоро от приятел, загубил преди месеци жена си:
– Всяка сутрин или с рейсчето, или вече по-рано, заради жегите, отида до жената горе. Налея й водичка, изпуша цигара, поприказвам си… После – обратно, към задачите, към работата, към приятелите…
Същото ежедневие вече го имат, за съжаление, много хора от града ни. Гробищният парк на Ридо така се е разраснал, че е стигнал старите, някогашните гробни места.
Идват хората при роднина, приятел, близък, познат. Кой заради годишнина или на задушница, кой от нестихнала болка след непрежалимата загуба, кой заради сънувана случка, кой заради насъбралото му се напрежение… Почистят мястото, полеят го или просто поседят и си поговорят в мислите с човека от снимката. Намерили накрая време, което приживе може би им е убягвало, не стигало за него. Знаят, че всичко е необратимо вече, мъчат се да избягат от вината си за нещо с неказаните топли думи и внимание; имат да споделят толкоз много неща…
Идват, качват се до близките си рано сутрин или привечер. И както някога на площада, така тук, по цялото огромно гробищно пространство се разминават и се срещат помежду си повече хора, отколкото долу, в града. Тук ще срещнеш познати, ще се поразговориш, ще поплачеш, но не е изключено и да чуеш нещо ново… За да си тръгнеш надолу малко пооблекчен и с надеждата, че ще намираш повече време за хората около теб.
Ако забравиш, следващото ти идване тук ще ти го припомни…

Надка Вардарова

Leave a Reply