Възрожденската традиция е жива

150 години самоковски театър

Настоящата 2012 година за Самоков е юбилейна не само с 290-ата годишнина от рождението на Паисий Хилендарски /Самоковски/, с 250-ата годишнина от написването на „История славянобългарска”, но и със 150 години от първото театрално представление на едно от най-старите читалища в България – читалище-паметник „Отец Паисий-1859”.
Наред с основното предназначение на читалището – мястото, по думите на Йосиф Брадати, което е „Книги да четут” – в Самоков се заражда и театърът. Първото представление е комедията на свищовлията Теодосий Икономов „Ловчанскийт владика или бела на ловчанскийт сахатчия, комедия в три извършвания”.
Комедията е отпечатана през 1863 г., а една година преди това е изиграна на самоковска сцена. Това означава, че нашите самодейци от Възраждането са я имали в ръкопис и то донесен им от самия автор. Друг начин в ония години не е имало.
През тези сто и петдесет години на самоковската читалищна сцена са изиграни десетки драматургични творби – от Шекспир и Брехт, през руските класически творби – до най-хубавото от българските.
Много от постановките са играни не само пред самоковските зрители, но са впечатлявали публиката на национални и международни прояви. Само наградените актьори през последните петдесет години са над тридесет.
Ще си позволя да дам един пример за оценка на самоковските самодейци. През 70-те години на миналия век на читалищната сцена беше поставена драмата на Орлин Василев „Тревога” /режисьор Любомир Малинов/. Присъствайки на премиерата, авторът каза пред самоковската публика, че актьорите могат да бъдат взети от самоковската сцена и поставени направо на сцената на Народния театър…
Традицията всяка година да се играят утвърдени и високохудожествени драматични творби се спазва и до днес.
На 150-годишния юбилей, както “Приятел” вече писа, самоковските театрални самодейци се представиха с „Покана от Париж” – сериозна комедия от Панчо Панчев. Постановката е дело на Васил Михайлов, сценичната адаптация е на Панталей Гавраилов, хореографията – на Ралица Стоянова, а сценографията – на Ася Георгиева.
И ако утвърдените Васил Михайлов и Панталей Гаврилов отново не изневериха на актьорските си качества, а по-младите и с по-малко опит Анри Хаджийски, Ралица Стоянова и Боян Белокапов успешно ги следваха, то трябва да дадем висока положителна оценка на онези момчета и момичета /още ученици и играещи ролите на ученици/, които за първи път са явяваха на сцената на нашия театър и направиха своята заявка, че са достойни продължители на театралните традиции във възрожденския Самоков. Ето и имената им: Кристиян Гочев, Румяна Момчилова, Габриела Даганова, Цветелина Пешкова, Нели Веселинова, Габриела Василева, Мирела Иванова, Бисер Боянов, Красимира Пешкова, Манол Мурджев.

Иван Ненов

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*