История, Култура, Новини, Статии, коментари

Възстановка на венчавката с Лора в Бели Искър показа, че под Орловите скали живее духът на Яворов

Венчавката на Пейо Яворов с Лора Каравелова, за която и сега се пази снимка в музейната сбирка към читалище „Стойне Ангелов” в Бели Искър, стана повод с думи и песни в известното самоковско село да се почетат делото и паметта на забележителния поет и революционер, драматург, публицист, деятел на ВМРО – един от духовните титани на отечеството ни, от чието рождение се навършиха преди няколко месеца 140 години. Присъстващите – домакини и многобройни гости на Бели Искър, станаха свидетели, а и участници в един необичаен спектакъл под страховитите рилски Орлови скали.
Файтон докара на площада булката Лора, а младоженецът Пейо я посрещна, подаде й ръка и после двамата се прегърнаха, целунаха и на ярко осветената сцена край параклиса „Св. Атанасий” приеха благословията на свещеника. Така, с жива картина /в ролите бяха Георги Таушанов и Симона Баракова от от гостуващите „Огражденска четворка” и ансамбъл „Гайтан”/, бе възстановено свързването на двамата от православната ни църква на 3 октомври /по нов стил/ 1912 г., броени дни преди започването на Балканската война, в която Яворов участва активно. Известно е от историята, че именно Пейо Яворов е първият кмет на новоосвободения през есента на 1912 г. Неврокоп /Гоце Делчев/.
Яворов е и първият биограф на безсмъртния Гоце. През Самоков, граничното село Бели Искър и прохода Демир капия е минавал главният канал, по който бунтовническите чети са се прехвърляли в края на 19-и и в началото на 20 в. от България във все още поробената българска Македония. Оттук неведнъж са минавали и Гоце, и Яне Сандански, и Яворов. Тук, в района на прочутата Каменна пещера над селото, четниците за последно са попълвали запасите си от храна, дрехи, оръжие, за да се подготвят за преминаване на границата и за предстоящите битки с турския поробител.


Участниците в прочутата „Огражденска четворка” начело с войводата и родния трикольор, пристигнаха, пременени в униформите на четници от началото на миналия век. Представени бяха сцени от хайдушкия живот. Музика и песен, ритъм и багри се сляха в едно в прослава на Яворов, воювал с перо и пищов; в прослава на юнаците, отдали преди повече от век живота си за освобождението на поробените изконни български земи.
Овации предизвика емоционалното изпълнение на Кольо Петров, председател на чирпанското читалище „Пейо Яворов”, на стихотворението на поета „На нивата”. Актриси от театралния състав към читалището в родния град на автора на „Две хубави очи” и „Душата ми е стон” пък оставиха чудесни впечатления с драматизацията под надслов „Писма”, представила ярко страсти и ревност, любовта и страданието на Яворов и неговите любими Мина и Лора, талантът и очарованието на поета и неговите творби.


Изявиха се успешно както местната женска певческа група, така и Страхил Галев в ролята на водещ. Прозвучаха и малко известни хумористични стихове на Яворов.
Необичайна бе картината на площада, половината от който бе заета от маси, пейки и столове с насядали гости – досущ като на венчавка и сватба. Ля се вино, всички се почерпиха с баници, тутманици, погачи.
Скара и щандове с икони, художествени творби и сувенири придаваха на изявата още по-задушевна, стилна и запомняща се атмосфера.
Спектакълът „Денят на Яворов” започна наистина през деня, но продължи и по тъмно, през вечерта и нощта, когато дълго не спряха свирните, песните и буйните нашенски хора – своеобразен израз на почит към един от големите поети и борци за освобождение и обединение на България. Още докато „Огражденска четворка” и ансамбъл „Гайтан” даваха тон от сцената с чудесните си емоционални родолюбиви изпълнения, на селския площад се изви наистина огромно хоро, на което се хванаха и гостите – певци и танцьори, и местните самодейци, и стотици хора от публиката – от невръстни деца до мъже и жени на достолепна възраст; сред игрохорците бе и секретарят на Общината Ангелина Вангелова.
Човек имаше чувството, че на площада играе една малка България, преживяла през годините и вековете робство, войни и всякакви други катаклизми, но запазила чрез своите поколения и чеда онзи дух, който ни обединява в общност и ни кара да не губим надежда и в днешните също не леки времена.


И дрон засне оригиналното тържество, на което присъства и депутатът Валентин Милушев.
Истинско признание заслужават организаторите на „Живите картини” от читалището в Бели Искър, дългогодишният кмет на селото Крум Георгиев, гостите от Чирпан и от Петричкия край. Важна подкрепа и помощ на начинанието са оказали кметът на Самоковска община Владимир Георгиев, Георги Станилов, Радослава Стоянова, Иван Терзийски, Биляна и Емил Христоскови, Иван Китин, Валентин Конярски, Иван Владички, Виолета и Огнян Георгиеви, Стефан Докузов, ВМРО, фирма „Самел-90”, Александър Боев, Валентин Палев, Иван Попов, Сотир Немов, Мира Радева, Атанас Желев, „Малката пекарна” и др.
„Да пребъде празникът ви, както поезията на Яворов”, пожела ръководителят на гостите от Чирпан Кольо Петров на изпроводяк. „Дай Боже”, отвърнаха мнозина местни.

Тодор Попов

Leave a Reply