Новини, Читателски

Вълча история

Беше през 1946 г. Бяхме младежи. Живеехме в Драгушиново, а работехме на смени в Самоков /във фабрика „Слатина”, по-късно – „Борис Хаджисотиров”/. Редовно момичетата си правехме седенки, когато не бяхме на работа.
Край селото ни пък, в района на сегашното околовръстно шосе, се правеха ръчно тухли. Там имаше равни и чисти площадки, върху които се изграждаха големи фурни за тухлите. Там през есента те се изпичаха.
Един младеж – Петър Петрунов /баща на днешния д-р Петрунов/, участвал в една нашенска седянка, но като се връщал, какво да види – отсреща му глутница вълци! Той обаче не загубил самообладание. Събул си обувките и ги хвърлил върху първата фурна тухли, където горял огън. Покачил се върху тухлите – те го топлели, без да има опасност огънят да го засегне.
Така прекарал нощта. Призори вълците се оттеглили.
После той ни разказваше тази история на седенките, на които обаче вече не идваше сам. И за работа във фабриката цялата смяна се придвижваше групово…

Йорданка Стойчева

Leave a Reply