Въпросите около горската сага

Злободневно

Сагата с отнемането и връщането на около 100 хил. дка горски територии на държавното горско стопанство в града ни приключи в крайна сметка благополучно. Пет дни след злополучните заповеди на земеделското министерство за прехвърлянето на въпросните гори на ловно стопанство „Искър” и на пернишкото „Витошко – Студена” станаха факт новите заповеди, с които старите бяха отменени и се възстанови познатото положение до началото на април.
Можем да въздъхнем с облекчение. Стотици работни места при сегашната криза са спасени. Ще има дърва за огрев за населението. А и ловците ще се поуспокоят…
Случаят обаче е твърде знаков, както се казва, за да го оставим без коментар.
Първото и може би най-важното – видя се, че когато общинска управа, ръководството на предприятие, специалисти, служители, работници и граждани са единни в справедливата си тревога и възмущение, те могат да надделеят и над едни от най-важните държавни институции. Стотици хора взеха участие в двата масови протестни митинга, блокиран бе пътят за София. В същото време кметът на общината Владимир Георгиев и заместниците му взеха присърце проблемите на Горското и осъществиха рядко срещан бърз демарш пред министъра, като категорично подкрепиха протестиращите.
За чест на министъра на земеделието Иван Станков той не се отметна от обещанието си и веднага нареди да се отменят скандалните заповеди за отнемане на самоковската гора. Министърът се показа като разумен човек, който умее да се ориентира в обстановката.
Дотук добре. Своеобразната сага обаче поражда и въпроси, и почуда, и силни негативни реакции.
– Не се разбра кой е подписал въпросните заповеди, след като това не е министърът.
– Кметът каза, че научил за тези иначе толкова важни документи от дърводобивници и ловци. Никой не си е направил труда поне да запознае предварително общинското ръководство, че от самоковското горско стопанство – едно от малкото работещи предприятия в района, се отнемат цели 10 хил. ха горски територии!
– Странните заповеди са издадени в последния работен ден от седмицата – петък, 5 април, и влизат веднага в действие – от понеделник, 8 април. Явно някой е искал да няма време за евентуална реакция и всичко да мине по възможност мирно и тихо.
– Оказа се, че въпросните заповеди не само не са подписани от министъра, но че той дори и не знае за тях. Схваща ли някой какво става?!
В интерес на кого бяха тези злополучни решения?
Може само да се гадае… Във всеки случай – не в интерес на работниците, ловците и на населението от района.
Казусът завърши с хепиенд, но тревогата остава.
Как е възможно подобни важни решения да се вземат без съгласуване с местните ръководители и специалисти, с местните териториални управи, без поне да се чуе мнението на хората!?
Кой си позволява да заповядва от името на министъра, без той да е в течение? И защо?
На всичко отгоре скандалните заповеди бяха издадени през самата Седмица на гората…
А бе, какво става в тази наша страна!?

Тодор Попов

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*