Новини, Образование, Статии, коментари

Върви народе…, но накъде?

Предизвикано

Случи се така, че на най-българския празник се озовах в Сърбия. В град Зайчар, за който само бях чувала и чела от един стопаджия. Удивлението ми от разкошния парк, където ни заведоха приятели, се оказа нищожно пред тяхното изумление – това място край река Нишава с тенис кортове, баскетболни, волейболни, футболни, голф игрища, площадка за шах, езерца, пейки, та и разперилия си перата паун, на когото с часове се любувахме, само преди 2-3 години било пусто и занемарено… Когато одухотворени от гледките и спокойствието в парка се прибирахме, в самия център на града, от двете страни на площада, пред големи сгради /оказаха се хотел-ресторанти/, бяха се събрали множество хора. Докато се чудехме какво ги е привлякло там, покрай нас почнаха да минават момичета и момчета, добре облечени, с цветя в ръце. Поединично, по двойки, на групички. Всички вървяха към очакващите ги хора. Оказа се, че това са зрелостниците на града, които точно на 24 май празнуваха своята абитуриентска вечер в двата ресторанта в центъра. Наредилите се покрай двете заведения хора ги оглеждаха, снимаха, вдигаха ръце за поздрав. Ако погледът ни случайно не се бе отправил в тази посока, нямаше и да разберем, че в тази облачна привечер в 50-хилядния областен център Зайчар празнуват абитуриентите на града. На връщане в България вместо по околовръстното на София водачът ни реши да минем през самата столица. Някъде по ул. „Опълченска” на един от светофарите отляво цяла колона от окичени с балони коли се изнесе пред нас с оглушителни клаксони и неистови викове на… наши си абитуриенти. Свихме по друга улица, но когато „стъпвахме” точно в центъра, очите ми станаха на „понички” – такива коли даже и по филми рядко съм виждала! Управляваха ги самите абитуриенти със съответните помпозни тоалети. И от прозорци, и от кабриолети се подаваха почти до кръста млади дами и господа, скандиращи, викащи, броещи… естествено, до 12. Клаксоните пък оглушително виеха. По цялото протежение от бившия партиен дом покрай Националната художествена галерия до университета се точеха беемвета, шевролети, крайслери, аудита, мерцедеси, джипове от висок клас, в които децата на бедна България демонстрираха навлизането си в живота…

Надка Вардарова

Leave a Reply