Новини, Статии, коментари, Читателски

В очакване на Годо

Предизвикано

„Умирай трудно…!” Застиваме за миг, тъкмо сме седнали да вечеряме. Всеки бърза да натисне копчето. Гъгнещият глас на Гаргамел млъква, но отровният привкус остава. Рекламният блок на една от най-гледаните телевизии не спи – непрекъснато ни подсеща да проследим поредния екшън на ужасите и то във възможно най-гледаното време. Няма как, вечерята продължава.
Възрастните сме претръпнали и имаме някакъв имунитет против тези издевателства. За подрастващите и младежите обаче това е зов за емоции. Проядени и свикнали с този зов, те тръпнат в очакване какво ще се случи. Това е вече част от ежедневието им. Подобна информация бълва отвсякъде. Малка справка. Вземете който и да е вестник и погледнете телевизионната програма за седмицата. Пребройте колко екшъна на ужасите предлагат. Към кого главно е насочено това – елементарно, Уотсън, към младите.
„Е, преди подобен поток се събираше в един варел. Прецизираше се вредното му влияние върху населението и тогава се пускаше. Или трябва да се залага на коефициента на талантливото действие /КТД/, заложено в хомо сапиенс”, според Божидар Манов, гост в сутрешно предаване на БНТ.
Големият ерудит в киното продължава: „Медийна трансформация на кината, масова медийна трансформация в живота или масов достъп в дома на всеки по всяко време, течащ поток от аудио-визуалните източници като течаща вода от водопровода. Тази медийна „информация” навлиза доста агресивно, измествайки художествените форми и достойнства, залагайки на парите”.
Често неудачно прекъсван от водещата, Манов успява да продължи мисълта си: „Тези технологически форми, изкривяващи масово с уродливи форми и понижаване на качеството, може и трябва да се урегулират със закон.” С огромните си познания и прекрасен изказ той продължава: „Стриймингът – предопределен, не дава избор на зрителите. Заклеймяването, отричането, избирателното представяне на части от миналото, не носят нищо добро.”
Живеем в едно време като втора употреба. Ние за нищо не ставаме, допълва друг участник в предаването.
„Ако сте творец, се намесва и поканеният исландски писател Йон Стефансон, трябва да се борите срещу всичко, което заплашва света. Трябва да се пише за теми, които докосват хората, а не изобщо”.
Съгласен съм с тезата, че да се противопоставя съвременната аудио-визуална технология на добродетелите от миналото ще бъде глупаво. По-важно е да се постави въпросът как може да се ограничи пошлото законово, разбира се, с намесата на държавата. Защото зейналата паст на глобализацията, диктувана от парите, не се съобразява с нищо.
Само един пример. Шоуто на Слави. Разтревожена майка е довела единственото си дете с медицинска яка на вратлето, едва не пречупено от насилието в училище. Да говори, да удря камбаната.
Уви, накъдето и да погледнеш, хората са застинали като героите на Мадам Тюсо в очакване на Годо, който може би ще ограничи разпространението на отровата, подобна на тази от Аушвиц, която продължава да превзема всяко кьошенце от планетата.
Не ни устройва тезата на Макиавели: „Да запазиш властта понякога е нужно да правиш терор”. А когато този терор се загнезди в духовността, в душите ни, предимно в младите, изходът е ясен.

Димитър Караиванов

Leave a Reply