Култура, Новини, Статии, коментари

В очакване на края на света

Станислава Драганова

Казват, че безчетните звезди на небето са душите на благородните ни предци, които ни наблюдават и закрилят. Какво тогава са черните пространства помежду им? Навярно недостойните да озаряват всяка вечер небосвода поради постъпките си на Земята.
Обект на сериозни обсъждания, страхове, но и на подигравателни шеги е поредното предсказание за края на света /познато в науката като есхатология). Този път предсказващите са много – от маите, Библията, Нострадамус, чак до съвременни писатели, очакващи планетата Нибиру или учени, предричащи слънчеви изригвания или катастрофални последствия от глобалното затопляне. Вариантите за осъществяване на апокалипсиса са разнообразни, но всички са единодушни по отношение на времето, в което ще се реализират.
И хората се чудят дали наистина така внезапно ще се случи унищожението на човечеството. Едни никак не вярват на тезите за апокалипсиса, други не знаят в какво да вярват, а трети се страхуват и се замислят от кои ще бъдат – от звездите или от тъмните празнини. И все пак изглежда реакцията на човечеството лъха на запазено самообладание, но не е ясно как ще еволюира тя до края на заветния декември 2012.
Първи вариант: митологично-библейски: Човечеството изпада в истерия от мисълта, че животът му свършва. Нил сънува сън, в който ясно му се сочи, че той е избран да спаси света. Планът за спасение е очертан, а детайлите ще се постигнат с вяра. Нил, който е най-богатият човек в света, натрупал милиарди по волята на Бога чрез технологиите, събира петдесетте най-големи играчи на полето на световната икономика и най-добрите световни учени във всички сфери. На съдбоносната за човешкия род среща /защото на карта е заложено неговото съществуване/ се взима решението да се построи нов Ниев ковчег /совалка/, който да изведе земния елит извън планетата, на безопасно място, каквото е космосът, за известно време, докато опасността на Земята отмине и животът може да започне отново. Новите приемници на Ной, способни да си позволят лукса да продължат човешкия род след апокалипсиса, са решени да похарчат всичките си капитали в името на успеха. В такова несигурно време начинание като това е много рисков експеримент. А и времето е малко – остава само месец и нещо за необходимите научни изследвания и подготовки по направата на космическия ковчег-спасител. Съюзът на милиардерите кани да съдействат най-добрите професионалисти, предлагайки единствената ценност в този момент – шанс за живот за самите тях и семействата им. А научните работници, пилотите, инженерите, космонавтите, дори и продоволствените специалисти, дават всичко от себе си, защото буквално работата е на живот и смърт.
За пореден път хората доказват, че за човешкия просперитет, с Божията благословия, няма достатъчно висока летва, която да не може да бъде надскочена. Всичко обстойно се обмисля и добре планира. Очаква се престоят в космоса да продължи около година, като се вземе предвид разликата във времето между Земята и космоса. Вероятно всичко ще бъде унищожено за по-малко от ден и около 6-9 месеца ще са нужни Земята отново да стане безопасна. Но в космоса времето тече по-бавно. Храната, водата и въздухът за този период са осигурени за богаташките семейства и за близките на учените, защото на борда ще са необходими астронавти и учени. Все още възникват някои въпросителни около спасителната акция, като например как ковчегът ще се приземи, без да има кой да регулира кацането от Земята или ще има ли условия за препитание на Земята след Страшния ден. Това обаче са незначителни подробности на фона на приближаващата заплаха.
И така, „избраните” излитат в космоса седмица преди очакваната катастрофа. Останалите, грешниците, не достатъчно богатите, остават и посрещат смъртта си – едни с примирение, други с жалки опити за борба. Апокалипсисът настъпва, Господ изпепелява планетата и унищожава всички живи твари. След половин година Всевишният създава нова флора и фауна. Кацането на Ноевия ковчег след земния погром е успешно. Земята отново се събужда за живот, а най-интелигентните продължават човешкото съществуване. Това се оказва една поредна „чистка” на Бог, който оставя живи само най-значимите и достойните и така човешкият род еволюира и създава по-добър свят.
Втори вариант: приказно комичен: Запазен е нормалният ритъм на живот на планетата, като пророчествата са отхвърлени от обществото, считани за несериозни и нереални. Почти не се говори за предсказвания апокалипсис. Човечеството е толкова напреднало в знанията си за света и е сигурно, че нищо не може да го изненада. За всеки случай отново са проверени орбитите на някои астероиди и безопасността на всички жители на Земята е напълно гарантирана.
Идва декември 2012 г. Първите няколко дни не се случва нищо необичайно, но у хората постепенно започва да никне семенцето на страха. След първата седмица вече всеки дълбоко се замисля над живота си и откривайки, че не е правил достатъчно добро, започва да изпраща кашони със стари дрехи или чанти с шоколади на сираците, които се питат дойде ли вече Коледа. Земята се изпълва с доброта! Хората се прегръщат по улиците, обръщат се към непознатите като към братя и сестри, навред цари хармония. И докато всеки тайничко се надява да си спаси душата, лицемерно усмихвайки се дори на нахалния съсед с високата влудяваща музика или на начумерената касиерка, апокалипсисът започва… В деня небето потъмнява, сякаш слънцето изчезва, след малко обаче се изпълва с огнени кълба, които изглежда, приближават все повече към Земята. Хора и животни трепетно и отчаяно очакват края на Синята планета и с него своя собствен край. Но от енергията на любовта (отприщена от страха, изпълнил душите на всички) се образува защитна обвивка, която отблъсква злото, опитващо да унищожи Земята, и спасява планетата. Хората са втрещени от внезапното отдръпване на заплахата, не разбрали, въпреки напредъка си, какво всъщност ги е спасило. Те се взимат за още по-велики и недосегаеми и продължават живота си /без привидната любов/.
Трети – черно-фантастичен: Краят на света наистина настъпва. Никой няма достатъчно вяра, че това ще се случи, но Земята се върти и приближава слънцето един ден. Краят е факт. Страшен, кошмарен, някъде мигновен, някъде по-продължителен, почти такъв, какъвто го представят във фантастичните ужаси. Писъци, огньове, вода, прах, тъмнина – ад, но след това идва най-хубавото – реализирането на мечтите: хората се превръщат в звезди или празнини. Избухването или отлитането към небето се определя от Божиите закони. Ако грешникът не е заслужил да озарява небосвода, то потъва в мрак, ако е заслужил – огрява ярко. Така се появяват милиарди звезди. Космосът се изпълва с щастливци, но и тук настава почти същото като на Земята -звездите започват да изпитват жажда за овации, а фенове няма…
И трите варианта са възможни, а и навярно има още много въображаеми картини на апокалипсиса в съзнанието на всеки човек на планетата. Колкото и лекомислено или несериозно да звучи, е по-добре на живеем тук, на Земята, както намерим за добре, защото след края никой не знае дали ще има ново начало.

Leave a Reply