Култура, Новини

В Радуил – „Кръстопът на изкуствата”

Този празник в Радуил – на 22 април, бе посветен на Световния ден на книгата. Състоя се в топъл слънчев ден. Още с пристигането на арт групата една от поетесите възкликна: „Исках да прегърна планината, но тя прегърна мен!”
Прекрасната природа с разцъфналите сливи, яркозелени борове и червените камбанки на лалетата, чистият въздух внесоха още по-голямо вдъхновение у 20-те гости на местното читалище „Христо Ботев”, дошли да поведат своите слушатели и зрители към кръстопътя на поетичното, артистичното и песенното изкуство.
Главен водач–организатор на групата е Весислава Савова, която заедно с Веселка Христова на 16 юли миналата година полагат основния камък на този “кръстопът”. Целта им е колкото се може изкуството да стане по-близко до хората и до природата. Желанието на всички членове на групата е да се излезе от ателиетата, да се слеят с почитателите на изкуството.
Гостите бяха сърдечно приветствани от кмета на селото, председателката и секретарката на читалището. С песни жените от фолклорните групи „Здравец” и „Детелини” поздравиха участниците и зрителите в читалищния салон.
Артистично и вълнуващо бе представена житейската съдба на бивша учителка по време на прехода – интелигентна, чувствителна, но забравена. Автор на пиесата “История с дух” е Весислава Савова.
С много стихове, разкази и новели бяха представени най-новите книги на Илко Карайчев от Тополовград, Весислава Христова, Павлина Йосева, Райчо Русев от Хасково, Иван Николов, Добромир Тонев, Петя Караколева, Анелия Сингалевич, Жени Иванова, Весислава Савова, Веселка Христова.
В неделя беше Томина неделя и гостите споделиха с радуилци празника.
„Животът е театър и всеки сам избира каква роля да играе. Целта е да се надхитри съдбата, да дърпаш конците, да откриеш завесата на живота и да изиграеш ролята си по човешки. Ние обичаме приказките, защото всеки от нас крие в душата си нещо детско, чисто. Около нас има много приказки и ако гледаш хубаво, ще ги видиш”, споделиха артистите.
В едно от стихотворенията на Петя Караколева, починала през 2004 г., пък е казано „дори тишината в Родопите е песен – без песен няма тишина”.
„Само хора с изискан вкус и подвластни на своя вътрешен глас могат да четат и слушат поезия. Няма нищо по-красиво от влюбена жена и затова и в поезията най-много властва любовта”, довериха пък авторите на стихове.
За любовта, за природата, за хората пяха и бардовете Николай Недялков /Бохем/ и Бойко Георгиев, който извади от старите песни мелодията, за да изпее в съпровод на китара „Вяра” на Вапцаров, както и хумористични песни.
„Единствено съм плакал, когато плакал е кавал, чувствено се обърна към присъстващите Райчо Русев. Най-красивите, най-хубавите четива според мен са българските народни песни, библията и китайската книга „Пътят на истината”. Ние всички тук, които сме сред вас, сме неформална група – любители на словото. За да станеш наш член е необходимо да го заслужиш, да им допаднеш и на останалите. Дарят ли те с една маруля и един стрък праз, вече си признат и приет…”
От стиховете на всички струеше светлина, топлина, сърдечност. И хората в салона слушаха не само с ушите си, но и със сърцата и душите си.
В оригиналното представление бяха включени песни и на трима младежи от Костенец с ръководител Ангелина Черешарова.
Рисунки и дърворезба на Светослав Кьосев от Долна баня допълниха програмата. Момчето е самоуко, вече 20 години е отдало на дърворезбата, а рисуването му е хоби.
С голям интерес гостите разгледаха музея на Бобфеста, чешмата в памет на Николай Хайтов и църквата в селото. Групата почерпи своите домакини с долнобанско вино, а те им предложиха козунаци и кафе.
Библиотеката на читалището се обогати с книги от всеки автор с автограф.
Домакини и гости се разделиха като добри приятели и с пожелания за нови срещи.

Димитрина Божилова

Leave a Reply