Новини, Читателски

В света на добрите хора: Тази неповторима Любка…

Годината беше 1987! Жителите на Самоков изтръпнаха. Разнесе се страшна вест – семейство с две деца на 7 и на 4 години катастрофира. Майката и бащата загиват на място. Остават живи Мимето и Лина.
Трагедията е неописуема. Плач, молитви, проклятия… За кого да плачеш – за загиналите майка и баща или за невръстните сирачета…
Но! Семейството на Мария и Никола Божичкови имат 9 деца – Васил /починалият/, Благовестка, Кирил, Славка, Любка, Елена, Георги, Янка, Владко, а сега стават 10.
Мъката и сълзите не са решение. Двете сирачета трябва да се отгледат, да пораснат, да се изучат.
Лелята Любка става настойник. Тя току що е завършила висшето си образование. Заема се заедно с майка си и баща си да отгледат невръстните сирачета.
С тази страшна история до тук…
Думата ми е за наставничката Любка.
В многодетното семейство всички учеха и работеха. Изградиха няколко къщи със собствени сили и средства. Самите те бяха майстори, зидари, дърводелци, чираци… Товареха и разтоварваха.
Любка помагаше във всичко. Товареше и разтоварваше греди, мертеци, дърва. Носеше 50-килограмови чували цимент, бъркаше бетон, грижеше се за децата. Пиша го това, защото тя тогава беше само на 18-19-20 години. Годините се изнизваха в работа и учене, в учене и работа. Тя завърши Висшия хранително-вкусов институт в Пловдив и стана инженер-технолог по млечни продукти. Започна работа в новия млекозавод и там се трудеше до закриването му. Беше технолог в производството на пушени сирена, технолог на цялата произвеждана продукция. Тя беше просто пример за трудова и технологична дисциплина, за скромност и взаимопомощ, за всеотдайност в работата и в грижите за семейството.
Може да е учудващо, но на тези качества са носители всичките девет деца. А за Любка ще добавя още нещо – ученолюбие и обществена активност.
Онова, което я отличава от нейните връстници, колеги и приятели, е голямата любов и преданост, ежедневните грижи за двете сирачета. Учеше ги да четат, да пишат, да работят кърска работа, да обичат животните и да се грижат за тях. Празници почти нямаше. Нито екскурзии. Излетите бяха в гората – да помагат на татко и дядо.
Горската и кърската работа може да се вършат всякога. Те спасяваха семейството. Но леля Любка отсече – децата трябва да продължат да учат. Мимето завърши същия институт като леля си, специалност „стопанско управление” и магистратура по икономика. Линето – Лесотехническия университет, специалност „Екология”.
Двете сирачета тръгнаха по своя път, но леля Любка остана любяща майка, обичана леля, приятел и помощник във всичко.
Любка е един от добрите хора, които познавам. А те са много….
В голямото сърце на тази дребничка жена има много любов и готовност да помага на хората.
Със загриженост прие тя молбата ни да носи всеки ден по литър мляко – безплатно, на тежко болна жена. След като тази жена почина, Любка продължи да дава мляко на сина й, който пострада при катастрофа и не можеше да се храни.
Десетки са хората, на които Любка помага с каквото може, най-вече с осигуряването на млечни продукти.
Сега, в навечерието на Коледните и Новогодишни празници, тя сподели, че семейният съвет е решил да изненадат приятно възрастните от Дома за стари хора в града ни.
Семейството, в което Любка е „шеф”, участва винаги в дарителски кампании. Инициаторката е тя – Любка Божичкова – добър човек, родолюбец и безупречен общественик.

Катя Дамянова

Leave a Reply