История, Новини, Статии, коментари

“Гара Удово” – историческа кръчма или кръчма с история

Когато на път за Самоков някой ви предложи да ви води на шкембе на гара Удово, не бързайте да си представяте вагон-ресторант или стар гаров бюфет. С две думи, имитация на нещо мило, отишло си с времето или стъпкано като остаряло и ненужно. С имитации животът ни е пълен. И магазините – за да си ги купуваме вместо загубените си емоции.
Щом попаднете на „Гара Удово”, сърцето ви ще запее. С гласа на спомена, с възродения аромат на влак, с усещането за пъзела от мигове, какъвто е животът ни. Истинска човешка кръчма – без имитации, с прекрасната миризма на мастика, чесън, готвено. Пълна с хора, но и да потънеш в себе си, ако ти е нужно. Няма сърдити или изкуствено любезни сервитьори. Има гостилничарка – Елена, която налива бирите и ракиите и поръчва на висок глас твоя избор. Всички да чуят. И да не обичаш шкембе, там трябва да си поръчаш – то е нещо като задължителното антре към другите кулинарни емоции на гара Удово.
Гарите и влаковете на няколко поколения българи са свързани с хранене. Дори много злоядите деца не отказваха сандвич с кюфте във влака. Може би усещането за временност подсъзнателно те кара да изпълняваш най-естественото и нормално изискване на живота – храненето, за да оцеляваш. Ами прословутите нощи във вагон-ресторанта на път за морето, китарите, любовите, внезапното слизане на непланувани малки гари?! И приказното усещане за празник по безкрайните релси. А само като си помислиш, че има деца, които никога не са пътували във влак, а вече са обиколили Европа! Как да им обясниш защо ти липсва мирисът на локомотив? Който не можеш да си купиш във вид на есенция. Затова „Гара Удово” освен физиономия, има и история.
Удово е село, разположено на река Вардар и европейски път Е 75. Удово е гара на железопътната линия Скопие – Солун. Така пише в „Уикипедия”. А на ъгъла на улиците „Христо Ников” и „Зане Пиргов” /б. р. сега “Македония” и “Цар Симеон”/, там, където влиза старият път София – Самоков, е известната гостилница.
Когато започнала Междусъюзническата война през 1913 г., Четвърта армия, в която 22-ри пехотен тракийски полк е бил комплектован от самоковци, се разполага на фронт от Султан тепе до гара Удово северно от Охрид. Там нашите войници водели жестоки боеве срещу почти цялата сръбска армия. В една от ротите на полка оцелял само войникът Иван Николов Явричев и се зарекъл, че ще построи гостилница в памет на загиналите си другари. От общинския кадастър на Самоков се вижда, че мястото е закупено още същата година. Построената кръчмица става като гара разпределителна за войниците отпускари, които пътували за всички краища на страната. През Първата световна война тук се разменяли новините от фронта, бойни другари се срещали, отливали по глътка за загиналите, после правели човешките си планове. Защото след чашка-две и сладка приказка животът си искал своето. През пазарен ден селяните от околните села също спирали на приказка и халба бира. Гостилница с дух. Който не я напуска и днес. И явно пази „Гара Удово” от алчни мераци. Мястото си седи непокътнато кажи-речи от век, дори опитите за разхубавяване на кръчмата през годините, слава Богу, не са били достатъчно сериозни, та тя си е все така автентична и привлекателна. За хората, които търсят човещината в непринуденото общуване.
И чара да споделиш грижата с някого, когото виждаш за пръв и последен път. С вкусната храна и усещането, че си тук за миг, преди да поемеш Бог знае накъде.

В. “Преса”, 1 септември 2012 г.

Leave a Reply