Новини, Статии, коментари, Читателски

Герои на Елада

Така се наричаше любима книга от детството, четена и препрочитана от мен със затаен дъх преди повече от половин век. За боговете на Олимп – мощни и коварни, хитри и бездушни, алчни и непредвидими. За Касандра – пророчицата.
За незабравимите герои, заплетени в съдбоносни интриги… Херакъл /Херкулес/, Язон и Златното руно, Ахил – дивата сила, Одисей /Одисеус/ – най-хитрият между хитрите…
Векове по-късно този народ, управлявал някога половин свят, запада в бедност и малочисленост, особено между двете световни войни.
Идва на власт военната хунта, покрити с мрачна слава гръцки полковници и генерали. Изолацията е пълна, но и това време изтича.
Нов герой на Елада с името Папандреу оглавява „новата демокрация”. Нови надежди и стари мечти се завръщат.
Гърция смъква от себе си черни одежди и незначителност и възкръсва с ново лице, за нов живот пред света.
След Папандреу идва на власт пак Папандреу. И се започва с вземането на заеми, много милиарди с висока лихва. Пенсии и заплати хвърчат нагоре, вземани по 13 и 14 пъти годишно. Докарването на заеми става гръцки патент.
Пред всички кредитори официалните данни са „шменти капели”, всичко е връх на южняшката хитрост, при пълна липса на отговорност. Ние, елините, можем да си го позволим!
В таверните се танцува сиртаки, узо и вино се леят по чашите, чинии се трошат по пода в момент на върховен кеф и така до зори, до калимера.
Герои в Елада стават милион и нещо – чиновници. На 8 гърци се пада един чиновник с тлъста заплата. Чиновниците създават държава в държавата, Олимп на шуробаджанащината за всички времена /и незапомнени привилегии/.
За гръцкото чудо вратите на Европейската общност се отварят широко. Искаме Олимпиада – ето за всички ни Олимпиада.
Щом става дума за международен престиж, нищо не са нови 15 милиарда дългове /при налични 500 до този момент/.
Когато истината за гръцката задлъжнялост излиза наяве, дори неграмотен човек разбира, че държавата е заборчляла за сто години напред. Три генерации гърци ще трябва да плащат за строшените чинии от своите бащи, деди, прадеди.
Междувременно 2000 богаташи изнасят в Швейцария, Люксембург, Лихтенщайн и други оазиси своите авоари в порядък от 600 милиарда евро. Укрити са данъци с колосални размери, но данъчната секира удря само обикновените хора, с ниски пенсии и заплати. Укриването на данъци се превръща в национален спорт.

* * *

С много овации е монтиран нов герой на име Самарас. Той се заклева пред кръста и президента Папуляс, пред цял народ, да измъкне страната от кризата. Обещава спазването на всички договори и задължения пред кредиторите. Обещава съкращения, икономии, приватизация, само и само нещата да тръгнат. Получава отсрочка от половин век и опрощаването на 160 милиарда евро, буквално „от днес до утре”.
„Чест е да обещаеш, просташко е да изпълниш” – казваше някога архитект Тотко Хаджилулчев от София, с когото успешно работехме „часпром” към Съюза на архитектите в България.
Самарас уволни чиновници и чистачки /симпатизанти на другите партии, не на неговата/ съвсем правилно. Започна разследване на 300 от богаташите, укриващи данъци. Продължи с обещанията юнашки, никого не осъди да върне дори и едно евро и проведе за две години и половина общо 9 на брой заседания със своите министри. За същия период от време кабинетът на г-жа Меркел проведе 78 оперативки, без Германия да е в криза.
Самарас падна от власт, продължавайки да обещава.

* * *

Идва пореден фалит на държавата Гърция в края на февруари 2015 г. Отново на дневен ред престои опрощаването на дългове, скромна сума от порядъка на 200 милиарда. Новото задлъжняване идва преди всичко от данъчната несъбираемост. Бедните плащат по нещо, богатите – не. Аритметиката е проста, годишно се трупат близо 40 милиарда несъбираеми данъци.
…Удари най-после часът на Алексис Ципрас, младият харизматичен герой на Елада. Няма съмнение, че намеренията на Ципрас са повече от добри. Да вдигне заплати и пенсии, да въведе безплатно здравеопазване, да върне 13-ата пенсия и заплата, да възстанови социалните придобивки… Да върне гръцкото самочувствие.
Но нека да не забравяме две поговорки:
„Пътят към ада е постлан с добри намерения” и „Сметката в ресторанта я прави келнерът, не клиентът”.
Да пожелаем на Ципрас успешно турне из Европа /в играта на покер със слаби карти/ и неизтощима енергия да изнудва и по-натам партньорите политически, което е гръцки патент също така. А в заключение на това четиво още малко търпение за една случка отпреди седем десетилетия…

* * *

Йосип Броз Тито дошъл на власт след войната с най-доверен боен другар до себе си Моша Пияди. Евреин-марксист, по това време на 55-годишна възраст, който следвал в Париж художествено изкуство на времето и имал приятелства и познанства с много влиятелни хора. Не само там, а и в Лондон, Женева, Брюксел, Виена. Изпратил Тито съратника Моша Пияди с тайна мисия. За да издейства финансови средства от богати еврейски банкери за нуждите на Югославската федерация. След 1 месец отсъствие на Пияди се разбрало в кой ден и час ще пристигне с влака на белградската гара. Хиляди посрещачи го очаквали нетърпеливо, час по-скоро да разберат каква финансова помощ отпуска Европа.
Моша Пияди се изтъпанил върху стъпенката на вратата от своя вагон, изчакал хората да утихнат и се провикнал ясно и отчетливо:
„Изпружите десно руко напреди!…”
Всички изпълнили неговата заръка.
„…Сега – лево руко напреки.”
И това хората сторили.
„Ха сега климайте десно руко!!!”
…На другия ден в централния белградски вестник с едри букви на първа страница било отпечатано „…На београдском станице било велико климанье рукава!”

Александър Кондоферски

Leave a Reply