Новини, Образование, Читателски

Гимназията по туризъм се изяви в Пловдив

Внушителна група от 50 ученици и учители от Професионалната гимназия по туризъм направи вълнуваща екскурзия до Пловдив. Пътуването бе в изпълнение на клубни дейности по проект “Да направим привлекателно училището за младите хора” /№ BG051Р0001-42.05/.
Определението “вълнуващо” е най-уместно, защото след тежката, продължителна и монотонна зима в Самоков за един ден се потопихме в различна и затова интересна за нас среда. Макар че групата организира пътуването за решаване на конкретни задачи /клубът “История на моето селище” трябваше да посети къщата на Станислав Доспевски в Пазарджик, клубът “Да си направим ботаническа градина” – изложение на цветята в Пловдив, а ателие “Театрални опити” – да репетира на голямата сцена на Античния театър и да наблюдава уличен театър в Пловдив/, които се осъществиха най-добре, всичко случващо се се възприемаше откъм веселата страна.
Своеобразното приключение на моменти ни караше да се чувстваме като персонажи от сериали, излъчвани в “Дискавари” или “NG”, “Глупаци в чужбина”. От Самоков тръгнахме сериозно облечени, съобразявайки се с тукашния климат. А Пловдив ни посрещна с пролетно слънце и температура. Какво ли впечатление сме направили на пловдивчани /които се разхождаха по къси ръкави, къси панталони и сандали, там всичко е разцъфнало и се е раззеленило/, когато слязохме от автобуса с дебелите якета и зимни обувки?!…
В малка по площ България в разстояние само на няколко десетки километри едновременно съжителстват два сезона – зимата и пролетта. Това е обаче и едно от очарованията на страната ни – сезоните в различните географски региони вечно да се разминават или пролетта да закъснява при нас и есента да си отива най-късно в Тракия.
А как ли сме изглеждали в очите на посетителите на първата бензиностанция след Пазарджик, където направихме почивка, наредени на дълга опашка пред тоалетната?!…
Ако ние сме впечатлили пазарджиклии със зимната си екипировка, то те ни направиха впечатление с мекия си диалектен изговор и с групите рокери, които спряха до нас. Мотористите излъчваха достолепие, достойнство, като че ли бяха “забъркани” от друго тесто и май имаха основание за това. Моторите им бяха лъскави, мощни, които и на лаика, и на познавача действаха респектиращо.
Но понеже сме подхванали темата за мотоциклети и мотористи, нека да я довършим по-бързо. Защо ли? Защото, когато стъпихме на пловдивска земя /на паркинга между Панаирното градче и р. Марица/, уважаеми читателю, знаеш ли освен цъфналата и топла пролет, какво ни посрещна? Не шум, а рев на мотоциклетни двигатели! В Панаирния град е имало не събор, ами цял панаир на мотористи. Та тези мотористи, когато ни изпреварваха като двуколесни ферарита още от Пазарджик, са бързали за това събитие. Оставиха ни на мира чак когато минахме от другата страна на Марица.
И след няколко минути, след няколкостотин крачки, се озовахме в… един друг свят – Стария Пловдив. От зимния Самоков само след два часа път пристигнахме в пролетния Пловдив. Направихме малък скок в пространството и голям във времето. От ревящите двигатели, високите скорости и динамичния живот попаднахме в свят на тишина и спокойствие. От 21 век в Панаирния град попаднахме в последните десетилетия на Възраждането, съхранени в Стария Пловдив.
Тук се почувствахме българи – сред възрожденската архитектура, малките магазинчета, ателиета и арт обекти. Калдъръмите, писаните къщи, високите зидове неволно ги свързах с творчеството на Л. Каравелов и преди всичко с Ив. Вазов – майсторски пресъздали атмосферата на българския възрожденски град. Посетихме Етнографския музей, църкви, емблематични къщи на Стария Пловдив.
Ще допълня – почувствах се не само българин, но и човек в библейския смисъл на думата, защото тук всичко е съобразено с неговата мярка и разбиране за ритъм на живот, за достолепие, с вградения усет към красивото и хармоничното между човека и средата му.
При строежа на домовете както на съвременните, така и на възрожденските българи е имало състезателен характер, показност, демонстриране на финансови и материални възможности. Но има и нещо друго, което липсва на съвременника ни – усета за духовен аристократизъм, достолепие и вечност; вярата, че построеното от дедите ще свидетелства за стопаните и след смъртта им… И затова този архитектурен резерват надживява времето си и ще го има и в бъдещето.
Току-що написах “архитектурен резерват”. Но мисля си, неправилно употребявам понятието “резерват”. Защо? Такова място свързвам с неговата специална закрила. А Стария Пловдив е построен на високо, на хълм. В това откривам нещо символично. Стария Пловдив е като паметник за съвременниците от новия град в подножието му, за умението на дедите ни как да се живее мъдро и красиво, т. е. истински. Но спирам с философстването си, за да не те отегчавам, уважаеми читателю…
Групата за актьорско майсторство направи генерална репетиция на сцената на Античния театър. Дошлите гости на театъра се позабавляваха и преживяха двойно удоволствие от скечовете, представени от учениците ни. Изключителен шанс е да играеш на тази сцена и младите актьори се възползваха от това максимално.
Професионалната гимназия по туризъм има основание да се гордее с възпитаниците си. По време на обяда наши ученици коментирали и направили уместни професионални забележки на обслужващия персонал на заведението. Това говори за качеството на подготовката в гимназията ни и за самочувствието на учениците ни като бъдещи професионалисти.
Следобед групата се разходи по главната търговска улица на Пловдив. Колкото и парадоксално да звучи, някои, особено дамите, се затрудниха при пазаруването си поради изобилието и богатия избор на стоки.
Пред сградата на пловдивския драматичен театър младежката трупа на театъра имаше представяне на специфичен жанр – уличен театър; явление, рядко срещано в културния живот на страната ни. Учениците ни бяха въвлечени в новата импровизирана игра. Тези моменти се съхраниха във фотографии.
Приятно уморени, натрупали нови впечатления, се подготвихме за връщане в Самоков. Пътуването към родния град бе приятно сюрпризирано от спонтанните изпълнения на македонски народни песни от ученичката Лили Шуманова, която бе искрено аплодирана от всички в автобуса. Това показа, че учениците ни, макар и балканджии, не са със сурови души, а с южен темперамент и умеят да се веселят, да познават и ценят хубавата българска народна и градска песен.
По време на пътуването директорката на гимназията Теопия Цаловска награди Диана Сайменова и Милена Стойкова с грамоти и книги за успешното им участие в обявения от гимназията конкурс за есе и историческо съчинение по случай 3 март.
Много е бил прав този, който е казал, че апетитът идва с яденето. Още не слезли от автобуса, си обещахме да организираме следващото пътуване. И съм убеден, че то ще се осъществи.

Красимир Димитров

P. S. В екскурзията са участвали ученици от клубовете “Театрални опити” и “На кино – заедно” с ръководител Борислава Хаджийска, “Природолюбител” /Михаил Михайлов/, “История на моето селище” /Елияна Кичева/, “Да си направим ботаническа градина” /Росица Пенева/, “Сексуално и репродуктивно здраве” /Елиана Телийска/, “Приложна математика” /Станка Войнска/ към програма УСПЕХ. Специални благодарности е заслужила организаторката на изявата Борислава Хаджийска.

Leave a Reply