Голямата Сарафска къща в Самоков

По следите на българския строителен гений

Тук публикуваме статия на арх. Васил Китов за някогашната Голяма Сарафска къща в Самоков. Тя е била в съседство със сегашната Сарафска къща, на мястото на жилищен блок „Рилски лен”, и е съборена през 40-те години на миналия век.
Статията е публикувана за първи път през декември 1982 г. във в. „Труд”.
Арх. Васил Китов /1944–2013 г./ е наш съгражданин, син на отец Борислав Китов и брат на бившия кмет на града ни Николай Китов. Арх. Китов има много ценен принос за опазване на българското културно наследство не само у нас /особено в столицата/, но и в Турция /Истанбул и Одрин/, Гърция /Александруполис/ и др. За своите заслуги приживе заслужи званието „Почетен гражданин на София”.

x x x

Искате ли да надникнем в един самоковски дом от 60-те години на 19 век? Нищо, че няма кой да ни посрещне на прага и да ни разведе. Ние сами ще влезем, ще погледаме и ще помълчим. Ще отнесем със себе си назад само възхитата в очите си, а може би – и малко тъга.
Къщата, която кратката история на българската архитектура нарича „Малък дворец”, се намира в северната част на Самоков, в т. нар. Еврейска махала. Отваряме широката порта и ето ни на двора – просторен двор с цветна градина, с калдъръмени пътечки към къщата и към стопанските помещения. Отзад има друг вход, откъдето навярно е влизал шареният кабриолет. Вдясно от портата е търговската кантора, защото стопаните – семейство Арие – били тежки търговци, които са поддържали връзки с много и разни люде. И не било хубаво всички те да влизат в къщата.
От вратата също може да се види, и навярно всеки като нас се е поспирал отдалеч, за да обхване с удивен поглед къщата. Тя е двукатна, като вторият етаж излиза в силен еркер, увенчан с мощен овален фронтон. Измазана с бяла боя, изписана богато със синя боя отвън, по своите пропорции къщата напомня класическа сграда.
Към първия етаж се качваме по няколко стъпала, от които попадаме в салона, дълъг 20 метра. От двете му страни са битовите помещения, а също и двете стаи за преспиване на гостите /най-големите от десетте на етажа/. Тук живее и се храни семейството. Затова всичко е по-скромно по украса, но и по-уютно. Колко много дърво наоколо – долапи, тавани, полици! Какви весели шарки – по килими, по възглавници, по миндерлъци!
Гостните стаи са по-богато мебелирани, като едната от тях е със самостоятелна куполна баня. Тук са и кухненските помещения с огнището, чиято топлина се използва не само за приготвянето на храната, но и за затоплянето на джамалите в съседните стаи, за сгряване на водата, пода и стените на баните.
Стаите се осветяват от цяла редица прозорци, а някои от тях имат и остъклени врати, откъдето светликът прониква и в салона. Самият салон хубавее от богато декорираните врати и от тавана, касетиран с летви и с две розети по дължината си. На входа има миндерлъци, където са посядали гостите, докато чакат да излязат домашните, известени за пристигането им.
Но хайде да се изкачим по широката стълба към втория етаж. Богатство, блясък и сила проличават тук – гостът се чувства заслепен и смаян, смален и низш. Височината на помещенията е над 4 метра, а елиптичният таван на салона /по-дълъг от долния/ се издига още 1.70 м нагоре, в покривното пространство. От двете страни на стълбището има подиуми за двата оркестъра, които са свирели на семейни празници.
Салонът тук е с формата на кръст и затова се осветява от четири страни. Защото на този етаж светлината е много важна – тя хвърля тържествени, властни блясъци върху позлатата на внесените от Виена стилни мебели, върху кристалните огледала, върху богатите цветни стенописи, върху нежните колонки, върху изящните алафранги.
Таваните са резбовани и не си приличат един с друг, както са различни и декоративните дървени ламперии, тънките кенарени пердета и плюшените завеси над тях, решетките на прозорците, металните детайли на вратите, юклуците. Там, където се вижда, незакрито от килими, дюшемето има топлия цвят на восъка.
Кому е трябвало да заслепи очите с тази необичайно голяма къща /застроената площ е около 600 кв. метра, а общата площ на двата етажа – над 1200 кв. метра/, така щедро обляна в слънчева светлина /къщата има 101 прозореца!/? У кого е трябвало да вдъхват такова извънмерно уважение, а може би и страхопочитание семейство Арие? Освен местните първенци – пашата, градските управници, тук навярно са отсядали – къде на гости, къде на сделки – и представители на чужди търговски фирми.
Днес е вече все едно пред кого е искал да покаже охолство и художествено изкуство самоковският търговец. Важното е, че в неговия дом са си дали щастлива среща българските творчески традиции на строители, зографи и декоратори. Всяко кътче на тази сграда носи следи от българската душа и българския майсторлък.
…Но нашето гостуване в този дом е само въображение. Днес Голямата Сарафска къща не съществува. За щастие преди разрушаването й Институтът по история на архитектурата при Българската академия на науките е успял да направи точно заснемане: до последния дървен профил, до последния милиметър стенопис.
Не е случайно, че през последните години на няколко пъти се повдига въпросът за възстановяването на тази сграда, за нейното пресъздаване за втори път. За тази цел е отреден и терен в новия градоустройствен план на Самоков… Ако тази идея бъде реализирана, ще се появи един паметник, който ще обединява върховите постижения на Самоковската школа – строителна, архитектурна, живописна.
Може ли да се изчисли значението на такъв образец за подрастващото поколение? От патриотична, от познавателна гледна точка дори. Какви ще бъдат функциите на тази къща в случай, че отново вдигне покрив под самоковското небе? Това ще бъде сграда с подчертано представителен характер и това ще дава богати възможности за използването й, още повече, че Самоков е близо до Боровец – един голям международен курорт.

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*