Новини, Читателски

Горе-долу, но май повече долу

Сутрин трябвало да се става рано! Така било азбучното правило.
Хубаво, ама като не си си доспал?
Няма значение, работа те чака. Работата краси човека, а мързелът го грози – нали така беше!? Но комшията ти пояснява, че от работа не се хубавее, а се гърбавее… Бе, кое е вярно?!
Движението е живот, казват. Тръгваш пеша. И се нагълтваш с дима от ауспусите на колите и главата те млъска от шумотевицата, предизвикана от тях. На всичко отгоре се упрекваш, че и времето ти отива нахалос – ако беше взел колата, след пет минути нямаше да имаш този проблем…
Всъщност проблемът изниква и привечер, когато се връщаш от работа. Викаш си – карай да върви! Ама като не върви?…
Работа много – надяваш се колегата да ти помогне: сговорна дружина планина повдига, нали… Оня обаче мисли за теб – напомня ти, че на вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам!
Сутрин трябвало да се нахраниш стабилно, на обяд – горе-долу, а вечерта да хапнеш, колкото да не е без хич… Ситуацията обаче е точно обратната: сутрин нямаш време – я сложиш нещо в устата, я не и на гладно – бум кафето, а вечер време бол, пък и всичко лошо от деня е останало зад гърба ти. Защо да не му седнеш като хората, дето казват. Да удариш една-две ракии. Със салата, естествено. Да ти дойде апетитът! После яж, колкото искаш. Или по-точно – колкото ти е останало, след като с мизерната заплата /слава Богу, не си безработен/ си платил тока, телефона, водата, данъците, лекарствата, винетката, Гражданската и пр. тегоби.
Лягаш си накрая съвсем изтощен и си викаш: „Е, все пак и днеска мина…” Минало е, защото минава дванайсет, а жена ти те сръгва: „Къде спиш, бе! Хората пари натрупаха, а ти дремеш…”
Какво да правиш? Ставаш и… написваш горното. После започваш да се чудиш животът реалност ли е или сън. И колко са прави философите, че на всяко действие има противодействие.
С други думи – нищо не е това, което е.

Топ МИРСКИ

Leave a Reply