Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Горни и Долни Окол – села с близки имена и обща съдба

Скултурна композиция в Горни Окол

Георги Захов

Двете села се намират в източната част на Плана, в китна долина, дълга няколко километра. През нея тече р. Вуин дол, наричана още Околска река. Селата са отдалечени на 4 кмедно от друго. Долината е разположена в посока север-юг с наклон на север. От запад се огражда от масивния връх Мухчел, който отстои на няколко километра западно от Долни Окол. По билото на юг от този връх са по-малките върхове Вечерина, Желевска китка и Мулежова китка. От долината се ограничава от вр. Ржана. Склоновете на тези върхове имат голям наклон към долината, обрасли са със смесени гори, от които водят началото си левите притоци на Вуин дол. От изток над долината са местностите Буная, Женски могили и върховете Гурум и Ясиче. Склоновете им към долината са с по-малък наклон, по тях има малки земеделски имоти. На север двете била се доближават и образуват тясната клисура на Вуин дол, която тече успоредно на пътя, откъдето се чува само шума на водата, скрита от буйна растителност.
Имената на двете села се определят от характера на местността, в която са разположени, в околностите на котловини, заобиколени от била, върхове и хълмове. Едното село – в долния край на долината, е Дорни Окол, другото – в горния – Горни Окол.
По тези места на Плана, в землищата на двете села, са открити следи от интензивен живот още в една твърде ранна епоха. На 3 км северно от Долни Окол, в м. Врътен камък, има руини от римска крепост. Там са намерени монети от врмето на римския император Константин VІІ и неговия син Роман. Западно от селото и южно от вр. Мухчел са намерени останки от средновековно рударско селище и основи на църква.
Източно от Горни Окол, на естествено защитена местност, наречена Градището, има пък руини от крепост с три пояса стени, с кули и ровове, а непосредствено до нея, на изток – следи от голямо селище. Тамерени са много орнаменти, които позволяват да се определи времето на съществуването му – към 10-12 в.
През 1952-1954 г., при сондажни разкопки в м. Ивана, в землището на Горни Окол, е открита средновековна църква с притвор и страничен навес към яжната страна, с размери 20,5/8 м. Вероятното й датиране е към 12 в. Вижда се, че двете села са възникнали върху земи с богато историческо минало, в които животът никога не е прекъсвал.
Легенда, съхранена в Горни Окол, разказва: В Мухчел имало село от 70 къщи. Връхлетяла чумата, измрели много хора. Отишли от там жителите на 9 къщи в Отсек /Горни Окол/, жителите на 4 къщи – в Долни Окол, а двама братя – в Локорско и Връбница. Втори път чума прогонила хората и от там. В котловината, където е римската чешма – там се заселили хората, за да стигне селото си днешното местоположение.
В Долни Окол е съхранена близка по съдържание легенда. Тя разказва, че жителите на селата между Горни и Долни Окол били прогонени от чумата. Изселили се към Локор и Връбница. След време четирима души се върнали. Двама тръгнали нагоре, двама – надолу. По-ниското село нарекли Долни Окол, а по-високото – Горни Окол.
Горни Окол се намира в горната, южната част на долината, на 16 км от Самоков. Землището му граничи на изток с малката ивица земя, прилежаща къмяз. “Искър”, на север – със землището на Долни Окол. Грницата между тях минава през средата на долината в посока изток – запад. На запад минава долината на р. Планщица и достига землището на с. Плана, а на юг границата е със землищата на Алино, Райово и Широки дол. Едно голямо землище с богата природа, сдолини и заравнени била, с хубави гори и добри водоизточници, които са осигурявали живота на многобройното население. Старото село било на 1 км северно от днешното. Предполага се, че на сегашното място е заселено след чумната епидемия.
Най-старото сведение за селото се намира в османски данъчен регистър от 1566 г., където е записано: “Село Крушов дол, с другото име Малки Окол. Намира се вътре в землището на село Широки дол, спадащо към Самоков. Чифлик е на споменатия Ахмед. Разработвало се от неговите хора със собствените им чифтове и каквото сепроизвежда, било негово притежание. Като равностойност на десятъка от зърнени храни са били записани 300 акчета в пари. Когато тази сума на… била премахната, в землището на селото дошли “хайманета” /пришълци/. След като от всички се събере испенче /основен данък/ и другите налози като равностойност за десятъците от всяко семейство са записани по 65 акчета в пари. “Така се намери записано, в съотвествие с което така и беше записано в новия императорски регистър.”
В описа са записани имената на 36 пълночленни домакинства, три на вдовици, три на неженени мъже и на четирима пришълци. На челно място е името на селския свещеник Петко. Общият приход, събран от селото през тази година, възлиза на 2000 акчета. Този приход е от десятъка върху зърнени храни, сено, нзасяти ниви; данък върху зеленчукови градини, десятък от пчелни кошери; наказание за избягали роби и робини; данък женитба; повреди на имот, пъдарщина, 300 акчета от виднята на Михаил Даго? И испенч от пришълци.
Описът е много подробен и дава представа запоминъка и икономическото състояние на жителите на селото. “Така се намери записано, в съответствие с което така и беше записано в новия императорски регистър” – този израз показва, че селото е съществуало и преди изготвянето на новия регистър. В средата на 16 в. то е било средно по големина селище с повече от 250 жители.
В друг опис от 1640-1646 г. се казва, че в Горни Окол имало 40 пълночленни семейства. Много преди Освобождението там имало 54 къщи.
Интересни са данните заброя на жителите на Горни Окол отпреброяванията, проведени от 1934 г. до 2011 г. Те дават отговор на много въпроси както от демографски, така и от стопански и икономически характер. При преброяването през1934 г. селото е имало 1363 жители, в 1946 г. – 1585, в 1956 г. – 1451, в 1975 г. – 859, в 1992 г. – 421, в 2001 г. – 349, а през 2011 г. – 190 жители в 123 домакинства. Жилищата са 1078, вилите – 501.
Най-много жители селото е имало през 1946 г. След това започва да намалява, за да стигне днес до 190 души, преобладаващо възрастни хора. Причините за голямата миграция, която се наблядава в Горни Окол през 60-те и 70-те години на 20 в. са комплексни, но в основата на всичко е липсата на постоянна работа и добър поминък за голяма част от местните жители.
Основен поминък в по-далечното минало, пък и до средата на 20 в., са били змеделието, животновъдството и дърводобивът, за които тук е имало добри условия. В тях са били ангажирани хора от всички възрасти.
Някога, в по-далечното минало – през 16 в. и след това, в селото се призвеждаи големи количества въглища и желязна руда.Виднята на Михаил Дяко!?… от селото е призвеждала годишно по 10 нови стволове желязо, за което е плащан данък 300 акчета годишно. Рудниците били разпръснати по околните местности. Там се работело само когато имало дъждовна и снежна вода. Тогавашните хора са използвали каналии вирове.
Запазени са редица имена на местности, свързани с тази дейност – Турски вир, Найденови руди и др. С руда захранвали местната видня и виднята в тогавашното съседно село Калково. Рударството и рудодобивът спират околоОсвобождението. От османскя данъчен регистър се вижда, че още в средата на 16 в. в Горни Окол е имало добре развито земеделие. Тук са произвеждани зърно, сено, зеленчуци, имало е кошери, заплащала се е пъдарщина. Тогавашните хора са плащали данък и за незасети ниви, и глоби за нанесени вреди на отглежданите култури. Отглеждани са и много овце и едър рогат добитък. Още през тези векове е създадена традиия за отглеждане на стоката на кошари и саи?… извън селото.
Жителите на Горни Окол са били щрепители на християнската вяра през вековете. Попредание се знае, че селото е давало от стари времена свещеници на Долни Пасарел и Калково, а първият свещеник от Горни Окол, чието име се знае, е поп Петко, свещендействал тук още през 1566 г.
Църквата “Св. пророк Илия” е строена полувкопана в земята, за да влезеш в нея, се слиза по няколко стъпала. Тя и градена от ломени камъни, споявани с хоросан. В източната й част тук-там в градежа са употребявани тухли. Тя е еднокорабна, с полуцилиндричен свод, наподобява храма в Калково и може да се отнесе към 17-18 в. Над вратата, от вътрешната страна, има ктиторски надпис: “Во славу светыа единосущныа живетверащиа и неразделимыа Тройца, Отца и Сина и Светаго Духа. С иждивението селско изобрази се тоа храм в лето от Христа 1866, изписа 30, а созида се в неизвестни и нам лепти до половина, а другата половина поднови се със старание и иждивение селско в лето 1857, октомвриа. Изобразители Николай Иванович Образописец, Христаки Захариев Зографски, Димитър Христов от Самоков; от селото маза Иван Статков.”
В горния край на селото е запазена стара чешма със засводена с тухли широка ниша. Наричат я Римската чешма. На нея имало и надпис, но при опит да се укрепи и запази от разрушение надписът е заличен. Източно от тази чешма, на една височина, се намира параклисът “Света Богородица”, в който има икони от 1879 г. Селото има и второ оброчище – “Св. Пантелеймон”.

Очаквайте продължението утре!

Leave a Reply