Гости от пет континента на Чакъровите празници

Традиционните Чакърови празници, състояли се на 27 и 28 юли, станаха притегателно място за посетители не само от Самоков, общината, региона и страната, но и за представители буквално на пет континента от света. Участници в семинар към Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград с любопитство и интерес станаха в съботния 28 юли свидетели на оригиналните тържества на Чакъровите поляни, покрай пътя от Самоков за Бели Искър.
Тук бяха и гости от Сърбия. Г-н Панайотович, зам.-кмет на Пирот, сърдечно поздрави хилядния народ, събрал се на широката поляна.
Съборните бяха топло приветствани и от кмета на Самоков Владимир Георгиев, пременил се в хайдушки одежди.
Празниците бяха организирани от Клуба на любителите на историческо оръжие „Чакър войвода” със съдействието на Общината. Трогателно прозвуча обръщението на председателя на клуба Георги Николчев, който посочи, че на паметното място, свързано с името на видния хайдушки предводител Чакър войвода, са си дали среща представители на Националния клуб „Единение” и на повече от 20 патриотични клуба от цялата страна с над 200 участници. Николчев коментира и постоянно нарастващата популярност на Чакъровите празници, като добави, че това е и поучителен пример за обединение на българите.
Председателят на клуба благодари на Общината за подкрепата и добави, че и самият кмет Георгиев е член на клуба. Специално признание бе изразено на спонсорите, никой от които не е поискал да бъде афиширано името му.
Огласен бе и поздравителен адрес от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева.
Тържествен водосвет отслужи протоирей Михаил Колев, архиерейски наместник в Самоков.
Началото на празниците възвестиха с гърмежи от три топа самоковският кмет, зам.-кметът на Пирот и зам.-областният управител Николай Борисов.
Безспорно най-голям интерес предизвикаха живите картини с участието на стотици членове на патриотични български клубове /сред тях, естествено, и на самоковския/, пресъздали някои от най-паметните битки на Чакъра и неговите четници с турските поробители.
Краеведът и бивш кмет на Самоков Христо Ярловски разказа увлекателно на фона на ставащото на зелената морава за забележителния българин, родения през 1815 г. Христо Проданов – Чакър Войвода /наричан „Самоковският барон” от самия султан/, за неговите помощници Мите Дикята и Коле Месаро, за поп Никола Гушльов – заклел другарите си, за четниците – Сотир Тонев, Мито Кованов, Карагьозо…
Четата в някои моменти е броила до 50 човека. Чакъра успешно въвежда специфичния ръкопашен бой с хладно оръжие „алафранга”, а ръководената от него чета е първата, която през пролетта на 1853 г. влиза в бой с редовна турска войскова част – цяла рота от около 200 души, край с. Долни Пасарел, и я разбива. Турските власти изселват селището, то дори е наречено Пусти Пасарел, но по-късно някои негови жители се завръщат.
Преди това Чакър войвода разгромява с четата си в местността Карагьол /в съседство със сегашните Чакърови поляни/ и голямата група добре въоръжени турци, предвождани от мастития ръководител на табашкия еснаф в града ни Аджи Дамба. Нещо повече – в дуел с турския предводител Чакър войвода го ранява, но не го убива, а полага грижи за лечението – неговото и на другите ранени нападатели. Когато пък Аджи Дамба научава за смъртта на Чакъра през 1855 г., счупва ятагана си на две и поръчва да го поставят на гроба на войводата в знак на уважение към неговата храброст, сила и морал. Преданието говори и че по нареждане на Аджи Дамба е заловен и обесен в кръчма в Легето самият убиец на хайдушкия водач, по ирония на съдбата – негов близък съратник.

Истински възторг предизвикаха по време на т. нар. живи картини почти непрекъснатите топовни, пушечни и пистолетни изстрели, камите в поясите на хайдутите, облеклото на смелите мъже и на техните противници. В униформи, може би за първи път, бяха и доста жени – млади красиви българки. Млади и стари се прехласнаха и по малките юначета, издокарани в народни носии. Накрая пък участниците във възстановките и зрителите се смесиха и си направиха безброй снимки. Два дрона също заснеха впечатляващото зрелище.
На паметната морена с името на Чакър войвода бяха поднесени цветя от името на Общината и на едноименния клуб, както и венец от ВМРО-БНД.
Празненството продължи с прекрасните изпълнения на благоевградския роял бенд и мелодичните гласове на известни певци и певици начело с колоритния Володя Стоянов. Овации заслужиха и „Големите гайди” от Асеновград.
В ролята на водеща пък се изяви, пременена също в народна носия, Веска Тодорова, гл. експерт „Връзки с обществеността” в Общината.
Тук бяха и народните представители Валентин Милушев и Радослав Стойчев, координаторът на проект към клуб „Чакър войвода” Пламен Петров, както и дългогодишният обществен и туристически деятел Николай Р. Николов, един от малкото останали живи организатори на първите Чакърови празници през далечната 1975 г.
Празниците след това са провеждани през различни периоди – на 5, 2, 3 години, през 90-те години бяха забравени, от началото на новия век се организираха спорадично, а от 2013 г., след дълго прекъсване, вече всяко лято са чакани като голямо родолюбиво събитие. През тази година за първи път празниците бяха включени и в националния календар на Европейската година на културното наследство.

В съботния ден бе раздаден и вкусен курбан.
Многобройни сергии предлагаха както скара и напитки, така и старинни оръжия – пушки, пищови, ками; народни носии – ризи, елечета, калпаци, цървули; рогове и други предмети от стародавния ни бит; женски накити; рисувани керемиди и различни още произведения на изкуството; фирмени фланелки и шапки; отбрани питиета в причудливи и симпатични с формата си бутилчици; магнитчета за спомен от Чакъровите празници…
Много гости бяха дошли тук още от петъчната вечер. Край разпънатите палатки и огъня веселието бе искрено, по човешки топло. Такава бе атмосферата и в съботата, когато под звуците на музиката почти непрекъснато се извиваха хора, в които участваха българи от Самоков и София, от Бели Искър и от видинското Брегово, от Петрич и Варна, от Търговище и Ямбол, от Червен бряг и Монтана, от Стара и Нова Загора, а и чужденци, запленени от родолюбието и любезността на гостоприемните домакини.

Тодор Попов