Гостувахме на знатен строител, стана задушевна среща

Ръководството и част от челновете на Регионалния клуб на строителите-ветерани в Самоков бяхме гости в прекрасния слънчев ден на 26 септември на строителя Никола Чолаков, който наскоро чества 80-годишен юбилей.
Срещата стана сред природата – в чудесната нова къща „Замъка” на нашия домакин във вилна зона „Циментово кладенче”. Природата тук наистина си я бива, а пък „Замъка” просто „отваря” курортното селище, придава му красота и оригиналност.
Самата къща е обзаведена с майсторство, но и с мерак. Няколко къщи през годините всъщност е построил сам Кольо Чолаков – за себе си, за семейството, за близките.
И дарител е. Изградил е безвъзмездно в нашия район няколко чешми. Не е тукашен, от Средногорието е, но е спазил „приказката”: „Откъдето жената – оттам и родата!” Съпругата му е нашенка, от Горни Пасарел – едно от трите села, които остават през 50-те години под водите на яз. „Искър”. Ето, че по жребия на съдбата обаче пак живее тук, край големия язовир.
Нейният съпруг пък е завършил Строителния техникум „Христо Ботев” и десетилетия наред е участвал в изграждането на редица големи обекти у нас /главно в София/ и в чужбина. Много пъти е награждаван.
Научихме за него от публикации в местната преса /вестник „Приятел”/ и пожелахме да се срещнем. Колегата Чолаков откликна много любезно и ни прие в „Замъка” като най-скъпи гости. С помощта на близки бе отрупал масите за другарския обяд, а се оказа и много интересен събеседник. Искрено сподели, че се е зарадвал много, когато е разбрал за съществуването на нашия клуб. Но радостта ни беше взаимна, тъй като в негово лице ние видяхме един отличен професионалист-строител – работник, специалист и ръководител, и много добър човек.
На срещата, по случай 80-годишнината му и неговите професионални успехи, му връчихме поздравителни адреси от наше име и от името на Националния клуб на строителите-ветерани. Адресите бяха тържествено прочетени.
Никола Чолаков бе приет за член на нашия клуб, записан бе в клубния ни дневник и му бе връчена клубната значка.
Истински развълнуван, юбилярят благодари от сърце за признанието и проявеното внимание.
Но това е и една от задачите на нашия клуб – да не оставя строителите след пенсионирането сами, да проявява към тях грижи, всички заедно и да празнуваме, и да помагаме на обществото с каквото можем…
Интересното бе, че само ръководството знаеше къде отиваме. Основната част от групата не беше наясно и затова, когато пристигнахме, всички ахнаха – от съградения от Никола Чолаков „Замък”, от приятелското посрещане, от великолепната околна природа. Изненадата бе пълна и изключително приятна!
Теменужка Велчева се възхити на съградената именно от камък сграда. Домакинът ни пък отвърна, че хубаво впечатление му е направила нейната оригинална къща в центъра на града ни. Тръгнаха безкрайни теми за разговор: за обектите – на Чолаков и нашите – не само в София и Самоков, а и на други места в страната, както и в Москва, в Тюмен, в Украйна, в другите бивши републики на Съветския съюз, в Монголия… Още като младеж нашият домакин е работил в Русия  и е заслужил да бъде награден от тамошния първи ръководител на Младежкия съюз.
Ние разказахме за дейността на „Главболгарстрой” в различни краища на огромната страна. Мария Георгиева, технически ръководител на строителството на самоковската болница, сподели как е изграждан този много голям за мащабите на нашия град и район обект. Свои спомени споделиха и техническият ръководител Бойка Караджинова, геодезистът Костадин Дудин, „говорителят” на групата Петър Рогачев, Павел Щъркелов, Боби Манчев, председателят на клуба инж. Васил Кънев, почетният председател Димитър Йончев…
Присъстваше и колега – строител от Дупница, приятел на нашия домакин. Да не забравим – с голям и изключително вкусен зелник почерпи всички Йорданка Караджичкова. Майсторката кулинарка е жена на електрозаварчика Михал Караджичков, а и двамата са членове на нашия клуб.
Стана истинска задушевна среща! Няколко часа минаха неусетно…
Следващата ни изява ще бъде скоро – Деня на строителя ще честваме в края на октомври, в навечерието на Димитровден.

От ръководството и група членове на Клуба на строителите-ветерани