Новини, Образование, Статии, коментари

„Грабете го, кой ви бърка, ний сме всинца с чаши в ръка!…”

„Целият дух на учебните програми все повече затъва в нихилизъм”, констатира проф. Пламен Павлов, преподавател по история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, във връзка с предложението за отпадане от учебната програма по литература в основното училище на „История славянобългарска”.
„Ако беше проблемът само с „История славянобългарска” и това, че би била преместена от 6-и в 8-и или някакъв друг клас, бихме могли да търсим някакво оправдание за подобни безсмислени и доста странни промени. Въпросът е, че целият дух на учебните програми все повече затъва в някакъв нихилизъм. Виждаме как отпада не само „История славянобългарска” на будителя на нацията Паисий Хилендарски, отпадат или се преместват „Къде си вярна, ти, любов народна”, „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”, каза още уважаваният учен.
По думите му, тези произведения са част от формирането на една личност, на нейното национално и европейско мислене. „Много е на мода да се говори за европейски стандарти, за европейски практики, но все пак нека да припомним, че в химна на Франция се пее за родината. В тези учебни програми думата „родина” изобщо отсъства и това го казаха и географите в техните протести”, допълни професорът.
Стихове на Вапцаров и Смирненски също се преместват от един клас в друг. Или пък изобщо отпадат. Може би защото „Песен за човека” и „Приказка за стълбата” са загубили своето значение? Или по-точно – защото стават изключително актуални отново именно днес!?
Преди време искаха да махат и Ботев, и Вазов. Говори се, че от чуждо посолство имало инструкции за всичко това. Дано не сме я докарали дотам, но дори и да е истина, ще остане вярна пословицата „Човек сам каквото си направи, и Господ не може да му направи”.
От просветното министерство и някакви експерти „уточниха”, че „Хубава си, моя горо” например щяла все пак да се учи, но не по литература, а по… музика, че някои от творбите щели да останат в програмите, но прехвърлени от 6 в 9 клас и пр., и пр. Но можеш ли да сравниш анализа по литература и една мелодия, на която я научиш думите, я не!? И всички ли деца продължават да учат в гимназия, за да се докоснат по някакъв начин до написаното от великия хилендарец!? Или ни е срам и след 250 години от онова време да се наречем българи!?…
Не са ли всички тези обяснения и оправдания начин като със смокинов лист да прикриеш срамните си деяния!?
Не пречело също на учителя извън програмата да запознава своите ученици с отпадналите произведения…
С кои произведения, бе, дами и господа!? Става въпрос не за някакви отвлечени стихоплетства, а за онова, което все още, въпреки всичко, ни държи за корена, за българщината.
Щеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно. Смразяващо. И омерзяващо. В страната ни по официални данни една трета от народа живее под прага на бедност. Според последни изследвания това се отнася за 60 на сто от пенсионерите, за 80 на сто от децата! И това е едно на ръка, макар че и то е страшно. Замисля ли се обаче някой утре колко наши сънародници ще живеят под прага на духовната нищета, да не говорим как сигурно ще отживеят съвсем понятия като родолюбие и патриотизъм /да не се бърка с национализъм!/…
Много се приказва за евроатлантически ценности, но има едни общочовешки ценности, които стоят над всичко. А сега става нещо като пир по време на чума.
„Грабете го, кой ви бърка, ний сме всинца с чаши в ръка!”
Тези слова на оня великан на словото и меча от Калофер по отношение на управниците и „простолюдието” ще стават все по-валидни днес /век и половина след написването им!/, ако не улови обществото открояващите се симптоми на една пълзяща и напластяваща се подмяна. Ако не се замисли защо Апостола записа „Народе????” в тевтерчето си с четири въпросителни. И ако не се сети за прословутата приказка за лудия и зелника…
Хора, като извадим от учебниците Паисий, Ботев и Вазов, Смирненски и Вапцаров, изваждаме България – татковината ни и исторически една от най-европейските държави.
Или нея вече и без това я няма!?

Тодор Попов

Leave a Reply