Новини, Политика, Читателски

Гръцката криза и поуките от нея

Александър Кондоферски
/наш кореспондент/
Мюнхен

…Грозни сцени показаха вчера по телевизията. Огромна тълпа, протестираща пред парламента, и полиция, въоръжена с палки, шлемове, щитове, която бие хората… Недалеч от Акропола…
Защо се стигна до тук и докъде ще се стигне по-натам?
х х х
Нека да припомним трите основни критерия от Маастрихт за членство в Европейската общност, валидни за отделните страни-членки:
. държавен дълг – равен или по-малък от 60 % от брутния годишен обществен продукт /БГОП/
. нови дългове – равни или по-малки от 3 % от БГОП
. инфлация – равна или по-малка от 1,5 % годишно
Какви са тези три дадености за Гърция през 2011 г.:
. държавен дълг – по-голям от 165 % от БГОП
. нови дългове – равни на 15 % от БГОП
. инфлация – 4,7 %
Безработицата в момента е над 21 %, държавният дефицит е над 20 % и са необходими 130 млрд. помощ от ЕО, за да се спаси страната от неминуем банкрут през следващите 4 седмици. Датата 20 март е от фатално значение за Гърция.
х х х
Ако отворим страницата на свободната енциклопедия и потърсим името на нашата съседка Гърция, с която имаме 494 км сухопътна граница, ще прочетем:
. Площ: 131 990 кв. км
. Жители: 11,4 млн.
Столица: Атина
Министър-председател: Лукас Пападимос
Брутен обществен продукт за 2010 г.: равен приблизително на 230 млрд. евро /няма данни за 2011 г., но цифрата най-вероятно е 240 млрд./
И не бива да се забравя,че съвременна Гърция води началото си от древногръцката цивилизация – люлка на западната цивилизация, родина на демокрацията, европейската философия, литература и драма, на математически принципи, първи монети, първите олимпийски игри…
Качества, заради които сме длъжни да уважаваме и да почитаме нашата южна съседка!
От кои негативни качества на гърците обаче сме длъжни да се поучим?
За да стигне държавата Гърция до сегашното положение има няколко основни причини /посочвам ги накратко/:
– висока корупция
– двоен стандарт в съдебната система
– сенчеста икономика
– слаб финансов контрол
– високи военни разходи – 4 % от БГОП /най-висок процент за ЕО/
– раздут и неефективен държавен апарат
Дълго бихме могли да обсъждаме всяка една от тези причини, но ми се ще да се спрем по-подробно на две от тях, за да можем като близки съседи да си направим съответните изводи.
КЛИЕНТЕЛИЗЪМ
Пак нека потърсим за помощ свободната енциклопедия. Цитирам дословно: Този термин води произхода си от древен Рим. С него е обозначена ситуация, при която плебеите са били под патронажа на патриции. Срещу определени услуги от страна на плебея /например безусловна вярност, лоялност и привързаност/ патрицият се е задължавал да пази живота и интересите му, ставал е негов “патрон”. Т. е. личността с по-висок статус използва цялата си власт и средствата, с които тя разполага, за да защитава и облагодетелства някого с по-нисък обществен статус /клиента/.
Няма нищо ново под слънцето, Рим е рухнал в края на краищата; нека да не забравяме, че това важи и за днешно време.
Днес под клиентелизъм и клиентелски услуги разбираме “разпределение на блага и услуги, работни места и облагодетелстване в замяна на политическа подкрепа”.
Известни са два вида клиентелизъм: традиционен и нов.
При традиционния клиентелизъм връзките патрон /патриций/ – клиент се основават на лично влияние и привързаност. Патроните са изтъкнати личности, които разчитат на авторитета си, а клиентът доказва всеотдайността си, благодарността си, често и раболепието си.
Новият клиентелизъм включва цели организации, облагите са материални.
Патронът контролира дадена политическа организация и използва публичните средства, свързани с осигуряване на работни места, социални придобивки, пенсии и т. н. в полза на клиентите. Те пък могат да бъдат от типа на професионални асоциации или етнически малцинства, които отвръщат на услугите с политическа подкрепа и гласуване в полза на патрона. /Гърция почти от 30 години се управлява предимно от една политическа партия и резултатът е налице./
И последиците от клиентелизма на първо място са:
РАЗДУТ и НЕЕФЕКТИВЕН ДЪРЖАВЕН АПАРАТ
За да ни стане по-ясна вредата от такъв апарат нека сравним две държави – Германия и Гърция.
. 62 млн. германци имат парламент, в който седят и решават съдбините на държавата 600 парламентаристи.
. 11 млн. гърци имат парламент с 300 парламентаристи, т. е. на човек от населението от 3,5 до 4 пъти повече депутати.
. Германците имат 1,75 млн. държавни чиновници, гърците – 1,35 млн. Излиза, че гърците имат точно пет пъти и половина повече чиновници, отколкото германците.
На 48 германци се пада един чиновник, колкото на 8,5 гърци.
Нека да продължим нашите размишления в тази посока и да се запитаме и осведомим и как стоят нещата за България…
А ето още някои елементарни сравнения, които нека посочим за размисъл:
. Данъчното облагане в Гърция е около 16 %, в Германия – 25 %.
. Сенчестата икономика в Гърция е 4-5 пъти по-висока от немската.
. Немците работят средно статистически 36,8 години до пенсия, гърците – 32,3 години. Не обсъждам на какъв стрес, производствено напрежение и изисквания е подложен всеки немски работник.
. В Гърция през 2010 г. всички държавни вземания са общо 90 млрд. евро, събрани от данъци, такси и пр.
Държавните плащания са общо 114 млрд. – или словом и цифром тук става дума за 24 млрд. нови дългове.
Като сумираме лихвите от направени стари дългове, съответно с много високи лихви /над 13 %/ и пр., и пр., излиза, че оцеляването на Гърция ще струва на ЕО през следващите 4 седмици общо 130 млрд. евро, а вероятно, както върви, и 150 млрд.
За нас от много по-голямо значение е да не повтаряме грешките на съседите, а да се поучим от тях.
Дали парламентът ни не е раздут многократно, дали цифрата на чиновниците от най-високо ниво до най-ниско е най-подходящата, дали е достатъчно ефективна тяхната работа… Все въпроси, над които сериозно трябва да се замислим.

1 Comment

  1. Бойко

    От такива псевдоанализи пада нивото на вестника. По-добре пишете за града и общината, отколкото да публикувате такива бръщолевения.

Leave a Reply