Да вдъхнеш живот на дървото…

Виждали ли сте кукла да рисува, да бие барабани, да вкарва топка в кош или мрежа, да кара самолет и… да върши още много други майсторски изпълнения? Сигурно не сте, а и присъстващите на 11 ноември на сбирката в Руския клуб в града ни също не бяха виждали до този момент, когато тук пристигна със своя антураж от дървени кукли Павел Харапов.
За половин час той показа само стотна част от уменията на своите Пинокио, Ринго Стар… Гледахме и не можехме да повярваме, че с умелото придърпване на конци Пинокио /Буратино/ ще нарисува за трите рожденици Ани, Мария и Мима горещо сърце, женски образ и букет с цветя. Невероятно, но факт – дървената кукла с четка в ръка, с вода и боички сътвори тези рисунки, които гостът подари на рожденичките.
Гордост пламна в сърцата на присъстващите, когато чуха неговия разказ, допълван от леля му Виолета Стрильова от Поповяне:
„Майка ми е от Поповяне. Беше агрономка. Баща ми е от Хасково и беше директор на техникум по селско стопанство. До 6-годишната ми възраст живяхме в Поповяне. Първи клас учих в Хасково, а после се преместихме в София. Татко работи в техникума „Киров”, а после като специалист в Министерството на земеделието.”
Съдбата отвежда Павел в Прага. Град с 300-годишна история, „Меката на марионетките” – уникални и неповторими. Годината е 1974-а. Павел става студент и 6 години учи реставрация. Дипломира се през 1981 година. Тук среща бъдещата си съпруга, става баща на две дъщери и се установява трайно в Прага.
„Започнах да работя на свободна практика, а тогава реставрацията беше добре платена там“, връща лентата назад Павел. А и изпитвал истинско удоволствие от работата. Виждал нещо необикновено в това, да съхрани това, което измислил художникът. „Реставрацията е да запазиш старото, а това е историята“, казва той. Професията го изпраща в католически черкви и замъци, където възстановява дървени олтари, покрити с полихромия. „Възхищавах се на големите майстори, които са ги правили, и може би така се роди любовта ми към дървото“, казва с усмивка той. По време на реставрацията на един такъв обект, за първи път посяга към длетото. По резбата на един олтар липсвала определена част. Българинът и двамата му колеги трябвало или да поръчат отнякъде липсващия елемент, или да го възстановят сами. Нашенецът се нагърбил с тази задача. Признава, че не подбрал добре материала и затова изработката доста го измъчила. „Взех дъб, а този материал се използва за направата на праг, защото е твърд“, усмихва се днес Павел. Въпреки това успява да създаде липсващата част и оттогава се посвещава на дървото.

Харапов имал малка галерия-ателие в самия център на Златна Прага. Тук направил и първата си кукла. Направил и втора. Трябвало да помисли за това куклата да прави нещо, а и той да показва как работи. И започнал да сътворява своите кукли, които раздвижвал с конци и специална конструкция. Само от дърво, без лепило и пирони, а с дървени болтчета. След първата кукла, пиеща… бира, се появили кокошка, която снася яйца; зъболекар, който вади зъби; селянин как вади вода от кладенец, самолет и пилот, който скача с парашут, Салвадор Дали как си пали клечка кибрит; момиче, скачащо на въже, и още, и още…
Големият Пинокио пък влязъл в чешката книга на Гинес, защото бил цели два метра висок, тежал 60 кг и имал 50 движещи се части! На конкурса през 2004 г. имало и доста други участници, но неговият Пинокио спечелил. Любима му е тази кукла, защото върши много дейности, а и рисува картини.
Сниман е Павел и по телевизията. Писано е за него по вестниците. Оказа се, че е реставрирал църкви в чешкия град Кутна Хора, който преди години бе побратимен със Самоков.
Харапов искал да урежда изложби, но срещнал спънки, защото не е член на Съюза на художниците. Обаче е доказан талант. Преди 7 години трябвало да се върне в България поради заболяване на родителите си и нуждата да ги гледа. Преди време се е сбогувал с тях завинаги, но засега не планира да се връща в Чехия. Живее в Драгалевци, където продължава да създава своите шедьоври. Мечтае един ден да ги събере в истински музей, където да могат да ги видят и българските ценители.
Дъщеря му Радка е наследила бащиния талант, но се изявява като майстор керамик и обучава талантливи деца в школа. Другата му дъщеря Павлина е зъботехник, в момента живее и работи в… Австралия.
Извън своето дарование Павел е много светъл човек; с добра, чувствителна душа и приятен събеседник. Срещата с него остави топъл спомен у всички присъстващи.
Накрая получи подаръци от името на клуба, а самият той написа в книгата за гости: „Много хубаво посрещане! Много съм впечатлен! Много мили хора и затова желая само хубави неща и успех във вашите все такива хубави мероприятия. С обич: „Пинокио/Павел Харапов”.
Членовете на клуба пък пожелаха на своя гост да направи и кукли в народни носии, които да играят българско хоро.

Димитрина Божилова