Баскетбол, Новини, Образование, Спорт

Да наследиш най-доброто…

Беше в далечната 1968 г. С Гебо чакахме автобуса за Дупница. Още бяхме студенти. По улицата от горния край на Радуил идваше един мъж, който като че ли не стъпваше на земята, а направо летеше. На въпроса ми кой е той, свекървата ми каза, че е Станимир Дашев, техен набор. Не можех да повярвам, но и днес Дашев не се е променил много, въпреки че е навлязъл в 90-ата си година. Посетих някогашния дългогодишен учител по физическо възпитание в училище „Христо Смирненски” в Радуил и баща на сегашната министърка на младежта и спорта Даниела Дашева в дома му в селото. Срещата бе наистина вълнуваща, извикваща мили спомени и за двамата от учителстването ни в радуилското училище преди години.
…Дашев е родом от дупнишкото село Ресилово, но и той като мен е живял повече в Радуил, отколкото в родното си място. Беше учител по физическо възпитание. Като учител изгради отбор по баскетбол, в който играеше дъщеря му Даниела и момичетата от моя клас. Дълги години беше несменяем треньор на този изключителен отбор.
Още в четвърти клас този състав печели първо място на местно ниво. Като осмокласнички пък порасналите вече баскетболистки станаха републикански селски шампион на първенството, състояло се в Пловдивско.
След това момичетата се пръскат в различни училища. Даниела завършва с пълно отличие и сребърен медал гимназия в Ботевград. Спомням си, че още от малка тя бе ученолюбива, старателна, изпълнителна, а и скромна. Макар че тренираше всеки ден, не изоставаше и с уроците. Още оттогава започна приливът от медали и други отличия.
По време на срещата ни баща й изнесе един куфар, в който имаше толкова много отличия – негови и на Даниела, че ставаха за експонати на цял музей.
През 1981-а и 1982 г. Даниела се връща със златен медал, през 1983 г. е на първо място във Велико Търново. Повечето от медалите й са от състезания в София.
Ще спомена и отличията на баща й /разбира се, не всички, защото е невъзможно/ – златен медал за особени заслуги за треньорска дейност от Министерството на спорта, златен и сребърен медал от Община Самоков и от БСФС за отлична треньорска дейност. Станимир Дашев е човекът, който сам направи спортната зала към радуилското училище и затова през 1981 г. е удостоен със званието „Отличник на спортното строителство”. И още, и още…
Но, както казват старите хора: какъвто бащата – такива и децата; крушата не пада по-далече от корена, от дървото. И Даниела доказва, че е достойна заместничка на баща си. Малко са страните по света, където проф. Дашева да не е чела лекции, да не е обучавала и тренирала млади хора, да не е представяла свои книги. Канят я в много държави, в академии, университети и навсякъде се справя блестящо. Затрупана с работа, рядко се връща в своето родно село, но е много грижовна към баща си и майка си Сиси. Те пък с мислите и обичта си към нея постоянно я следват в дългите й далечни пътувания…
От сърце желая на това спортно семейство много, много здраве и дълголетие!

Димитрина Божилова

Leave a Reply