Култура, Новини, Статии, коментари

Да придадеш душа на дървото…

С Крум Велев се запознах първо задочно, покрай новия самоковски параклис в местността Бързанското и дървените скулптури около този малък храм – творение на нашия съгражданин. По-късно се срещнахме. Тук ми се ще да предам като монолог неговия разказ за това, откъде е дошла любовта му към дървените пластики и как ги сътворява, тъй като така се пресъздава най-искрено, най-точно и от първо лице творческата работа на майстора, захванал се с една не съвсем обичайна дейност.
Ето и неговия разказ:
„Спомням си времето като ученик – с каква голяма любов и интерес очаквах и участвах в часовете по рисуване при Васил Чакъров. От това време съм съхранил като скъп детски спомен ученическите рисунки, които и сега често преглеждам. Това е началото, но тогава не съм и предполагал, че след много години ще избера да се занимавам с изкуство, което в Америка и Европа вече даже е и… спорт.
Бил съм в Коми, СССР, като дървосекач, а като се върнах от там около седем години работих в Горското стопанство в Самоков. През всичките тези години всеки ден си правех скици и експериментирах с различни модели резачки върху дървени заготовки. Исках да покажа на моите колеги, че резачките не са само за рязане на дърва, но и за създаване на изкуство, което радва окото. Някои от тях видяха как един обикновен дървосекач може да се превърне в творец.
Както тогава, така и днес използвам два вида резачки – бензинова, за първично очертаване на контурите на фигурата, и електрическа – за придаване на по-голяма точност. След това използвам ръчни шлайф машини и голям набор от длета за окончателно оформяне на детайлите на фигурите. Целият процес завършва с оцветяване – боядисване или лакиране на самите фигури.
В началото размерите на пластиките ми бяха малки, но днес стават все по-големи и дори в тях започнах да монтирам различни технически елементи – светлини и механизми, които правят фигурите още по-атрактивни и по-търсени от клиентите. Вече четири години сериозно и ежедневно работя и изпълнявам поръчки на хора от цяла България…”
Тук в разговора се включва и съпругата на майстора – Ани Велева:
„Крум получава почти всеки месец покани за участие в изложби и състезания в Европа – Германия, Чехия, Словения, та и от Америка – от Торонто, Канада. Там, в Канада, всяка година има състезания по „карвинг” /това изкуство е със 700-годишна история, родината му е Китай/ и с награден фонд от над 30 хиляди долара плюс подарък – пълен набор от машини на фирмата „Щил”. Няколко пъти се опитвахме да участваме в международни състезания. Подготвяхме всички документи, но, уви, не можехме да осигурим необходимите средства”.
Майсторът пояснява, че използва за направата на фигурите си различни видове дървен материал – ясика, орех, смърч, бял бор. Подбира стари и криви, често изгнили дънери, и както сам казва, никога не използва млади и прави дървета.
Конкретният повод за тази публикация пък бе участието на Крум в благотворителния фестивал на художествените занаяти и изкуства „Арт натюр”, състоял се наскоро във великотърновското село Габровци, на 4 километра от известното Килифарево.
Фестивалът през тази година се е провел за шести път. През първите четири години чрез този форум са събирани средства за ремонт и възстановяване на старинния селски храм „Св. Димитър”. Този храм вече бил напълно възстановен и функционирал. Средствата от петото и шестото издание на фестивала пък ще се използват за ремонт на читалището в селото.
С какво е участвал самоковският представител на фестивала?
Отговаря, че изработил от бряст пет фигури за един ден – чапла, бухал, мечка, риба и орел. От сутринта до късно вечерта работил без почивка. Фигурите са останали в местното читалище. Средствата от тях ще отидат, както вече стана дума, за ремонта на сградата.
Този оригинален фестивал се организира всяка първа събота на септември и в него вземат участие не само дърворезбари, но и грънчари, художници, фотографи и други майстори-творци.
Прекрасните дървени скулптури са изкуство, а бързината и точността на изработката превръщат това творческо занимание и в спорт в световен мащаб.
Тръгвам си от срещата с Крум Велев и неговото семейство, като си мисля, че сме длъжници към такива творци. Би трябвало те да чувстват подкрепата – морална и материална – на обществото, на Общината, на фирми и щедри люде. Още повече, че Самоков има традиции в съхраняването не само на изкуството, но и на спорта.

Александър Бонев

Leave a Reply