История, Култура, Новини, Статии, коментари

Да се преоткрием…

Сградата на областната управа във Враня

По повод един проект за трансгранично сътрудничество „България – Сърбия”

Едно пътуване през общата ни история: културно наследство от Римската и Османската империя, а после – общият фолклор, еднаквият бит и никаква езикова бариера.
Изписани на кирилица реклами и надписи само с различно ударение и някои позабравени от нас във времето надписи: „Златар”, „Обущар”, „Млекарница” или „Врела вода”, „Топло млеко” и пр.
Да не говорим за кулинарията. Общите ни вкусове, традицията в редуването на ракията и виното. Да! Намираме се на Балканите – в онази част, по която са се движели дедите ни, правейки търговия или упражнявайки определен занаят.
Южна Сърбия. Ниш, Лесковац, Враня – и в трите града са щъкали нашите иконописци, изпълнявайки поръчки за църкви и манастири. В Лесковац произвеждали конопено платно, а от Самоков докарвали гайтаните. От областта на Враня някога турците докарали хора, които да разработят маданите в Самоковско. Много от тези хора се задомили и поставили началото на големи родове. През втората четвърт на 19 в., когато абаджийството и гайтанджийството в Самоков достигат своя апогей, търговските връзки с именно тази част на Сърбия са най-силни.
Културно наследство, духовност, православие. Колко сме близки и колко са изкуствени всички разделения във времето, насаждани по политически, военни или икономически причини! А всички имаме едни и същи желания – да живеем добре, в проспериращи родни места, да имаме културен и търговски обмен, да се ценим взаимно и камбанният звън на православните ни храмове да се носи над една мирна земя с щастливи граждани.
Раните от робството, от войните, са оставили своя печат. Напомнят за тежки времена, които не бива да забравяме, за да не ги повтаряме.
И докато политиците умуват, икономистите смятат, народът утъпква свои пътеки. Пътуват хората по фестивали, посещават църкви и манастири, езера и минерални бани.
Остава само утъпканите пътеки да бъдат превърнати в алеи на сътрудничество.

Нина Христовска

Leave a Reply