Да си подвластен на магията на театъра

Ако попиташ един артист къде се чувства по-пълноценен и по-щастлив, сигурното е, че ще ви каже – в театъра, на сцената. Там очи в очи с публиката, където не можеш да излъжеш, да преиграеш. Магията на това съприкосновение не може да се сравни с киното, с екрана. А да се отдадеш на театъра и привличането му в днешно време си е направо подвиг. Особено за непрофесионалните театрали, които са на сцената от любов към това изкуство. Да накараш младите да се впуснат в театралното приключение е голямо постижение. С такива постижения с гордост могат да се похвалят артистите от читалище-паметник „Отец Паисий” в Самоков. Последната им пиеса, която те представиха винаги при пълни салони и с голям успех, беше „Покана за Париж”. С нея те взеха участие в Петия международен фестивал на любителските театри в дунавския град Лом на името на Кръстю Пишурката.
Там са били и миналата година, но с друга пиеса – „Плаващ остров в частно море”, и тя им е донесла специалната награда – плакет и второ място за младежки театър, първа награда за мъжка роля на Александър Христов в ролята на Ицо Макрото.
Тази година самоковските театрали се вихриха на сцената пред строгите погледи на проф. Васил Стефанов – театровед, на режисьорката Величка Нейчева и колежката й Милена Вебер – актриса и преподавателка в НАТФИЗ, на Томи Йовчев, главен експерт по култура към Съюза на народните читалища.
Да видиш на едно място в оспорвана, но безкръвна борба, артисти от 12 български и 4 чуждестранни състава /от Румъния, Молдова, Сърбия и Израел/ е чудесно, приятно и завладяващо. Преводачи не са нужни. Играта, мимиката, движенията, чувствата привличаха и омайваха с усещането за професионализъм в играта.
Представянето на самоковци бе много успешно. Това бе коментирано и от журито. Зрителите пък изразяваха своето задоволство със сърдечни и бурни ръкопляскания и с желанието си да се сдобият с автографи от младите артисти. Колективът грабна специалната награда за младежки спектакъл, статуетка за добро представяне. Румяна Момчилова в ролята на Радето бе наградена с грамота и медал от Съюза на народните читалища. Номинация и награда бе дадена и на Боян Белокапов, а за женска роля – на Габриела Даганова. Самоковци изказаха голямата си благодарност за прекрасното отношение на организаторите, за предоставения им реквизит и декори.
Самото студио в Лом е направо голямо постижение, подвиг за тези времена. Много се работи с децата, с младежите. Всяко нещо се премерва, за да е точно по правилата, да е театрално…
По време на дните, прекарани в Лом, се зародиха нови приятелства, обмениха се мисли и опит, отправени бяха и пожелания за взаимни гостувания – ямболци и костинбродчани поканиха нашите младежи да играят при тях. Директорът на гимназия „Найден Геров” в Лом беше много впечатлен от съдържанието, от режисурата и играта на артистите в пиесата и ги покани за няколко представления. Това не е ли доказателство, че когато любовта към театъра те е омаяла, няма начин да не пренесеш тази обич от сцената към зрителите в залата.
При закриването директорът на фестивала каза: „Да сме живи и здрави всички ние и след 30 години вие, младежите, да бъдете жури на този фестивал!”
С обогатени души и пресни впечатления самоковци си тръгнаха. Своеобразна последна награда и то много приятна бе, че на улицата срещнаха продавач на гевреци, на чиято количка бе залепен афишът на „Покана за Париж”! Какво може повече да се каже, освен и ние да пожелаем на младежкия театрален колектив от Самоков да твори и още дълги години да радва публиката с чудесията, наречена театър.

Димитрина Божилова