Новини, Статии, коментари, Читателски

Да тичаш по баирите…

Размисли

Много хубаво е, когато от малък се научиш да тичаш по баирите. Изкачваш ги един след друг и си готов за следващия, а той е по-висок от предишните!
Понякога е трудно, но имаш ли желание и знаеш ли как, всичко е възможно.
…Винаги се връщам в детството, когато е започвал моят житейски път. Десетгодишен стаж имам като воловарче на времето. Тичах по баирите с торбичка през рамо след воловете, опознавах природата, слушах птичите гласове и ромона на бистрите поточета в гората. Умората беше всекидневна, но мускулите укрепваха, а жаждата за опознаване на живота – голяма.
Завърших самоковската гимназия с отличен успех и продължих образованието си. Избрах професията на учител, защото обичах децата, исках да им дам нещо от себе си, исках всеки мой ученик да намери своя път в живота и да се бори честно и почтено за своето лично щастие. Чувствах обичта им и аз им отговарях със същото. Може би затова постигнах успехи, получих признание от родетели и ученици. Разбира се, имах и държавни награди.
Пенсионирах се, но животът ми продължи като сътрудник на в. „Приятел” и с издаването на десет книжки със стихове за любовта.
За любовта може да се говори и пише много, ако сърцето е намерило своята муза и иска да лети като волна птичка в синия небосвод. Любовта дава криле, стимул, сила да живееш и да твориш въпреки годините. Тя помага да изкачваш следващия баир и да не спираш.
А още колко баира има за изкачване, Господ знае… Важното е човек да търси, да открива своите баири и да лети към висините с голямата си любов в сърцето.

Райна Бакрачева

Leave a Reply