Два дни в Радуил – столицата на боба

С един тон бобена чорба се облажиха гостите на 12-ия бобен фестивал в Радуил на 6 и 7 септември. Вкусотията бе приготвена лично от Пеньо Иванов, шефът на АРИЗ-7 /Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите/, подпомаган от 84-годишната баба Стефана, Мария Григорова и Цветанка Илиева. „Тиганичката на шефа”, която събира 600 порции наведнъж, два дни ухаеше на вкусно приготвен радуилски боб.
Откриването на празника започна с благословията на свещ. Константин Стоянов. С „На многая лета” на Борис Христов се вдигна още повече настроението на хората.
Кметът на Самоков Владимир Георгиев, председателката на Общинския съвет Силвия Стойчева, доскорошната народна представителка Ирена Коцева и други гости уважиха празника. Г-н Георгиев поздрави със сърдечни думи гости и домакини.
Когато бобеното топче гръмна, за да даде сигнал за започване на фестивала, то проеча наистина като гръм, прогони птиците, а в това време на площада с огромни звънци пристигнаха кукерите от пазарджишкото село Церово. Тяхната игра, страшните им маски и гръмовните звуци на хлопките прогониха злото и дъжда извън селото, за да са с участниците във фестивала само приятелството и любовта.

Преди концертната програма бяха представени участниците в изложбите. Атмосферата на къщите и красотата на родната природа лъхаха от живописните платна на Иван Петров от Самоков. Да сътвориш с игла и конец невероятни картини си е голямо изкуство. Това се видя в гоблените на радуилките Виолета Христова и Мария Николова. Красота в багри показа и внучката на Николай Хайтов – Елица Гигова от Пловдив. Галина Тодорова, също от Пловдив, със своите рисунки върху дърво и камък, върху дървесни гъби и кратунки, сякаш пренася огъня на живата традиция. Радка Вацева от София пък осъществява своите идеи върху стъкло, коприна и различни сувенири.

Красимира Карлова от Пазарджик гостува за първи път на радуилския фестивал, но направи впечатление с магията на новото изкуство декупаж, показвайки своите сувенири, икони и пр. Усетихме топлината на дървото от пластиките на радуилеца Христо Владимиров. Многобройните дърворезби на майстор Велян от Радуил също привличаха вниманието с прекрасната си изработка. При самия вход пък всички можеха да видят как са изглеждали старите радуилски къщи, нарисувани от художника Несторов през далечната вече 1998 г.

Творецът на грамотите, дипломите и плакатите за фестивала и стар приятел на организаторите – художникът Валери Александров-Валекс, представи свои карикатури специално за празника. Той донесе и карикатури на автори от цял свят.
В залата на кметството сръчните радуилки подредиха плетива и бродерии – красиви, изящни и богати на различна техника и изработка. Масите пък приеха за кулинарната изложба десетки вкусотии – питки, баници, торти, сладкиши… Участваха много жени. Журито начело с Пеньо Иванов отличи с първо място погачата на Мария Иванова, с второ – баницата на Спасия Цветкова, а с трето – погачата на Латинка Трохарова; имаше и поощрение за кекса на Йорданка Щерева.

През втория ден специално за изложбата Ружа Стоилкова от Сандански пък донесе сладко гергьовско агънце. Съжалявам, че не мога да си спомня откъде донесоха гърненце с боб, бонбони и питка във формата на картата на България. Освен красиви, всички тези артикули бяха и много апетитни.
С керамика, осветителни тела, шити дрешки за книги ход надслов „Пъстър свят” пък ни зарадваха Гергана и Данчо Йовчеви от София. С Данчо сме колеги, тъй като и той като мен е завършил техникума по керамика и стъкло в столицата.
Изключително трудно беше на журито в състав: акад. Иван Тодоров, хореограф Веселка Николова, д-р на изкуствознанието и музиколог, и Борис Вълков, хореограф, да определи кои от 70-те гостуващи групи, ансамбли, състави, заслужават за своите песни и танци голямата награда „Златното бобче” и медалите „Златен фасулицър”.

Преди това стартира една истинска вихрушка от танци и песни. Изявяваха се самодейци – членове на читалища и клубове на пенсионера, стари и млади, дори невръстни дечица, от Дупнишко и Кюстендилско, от Петрич и Сандански, от София и Драгоман, от Радомир, Бобов дол, Пазарджишко… Не бих могла да спомена всички.
Ние – организаторите от кметството, читалището, училището, кооперацията и църковното настоятелство в Радуил, се постарахме да посрещнем и приемем всички като най-драги гости, които да се чувстват в селото наистина като у дома си.
За първи път на радуилска земя стъпиха самодейци от далечното петричко село Самуилово. Те не само, че се окичиха с медал, но решиха да останат и на втория ден. За първи път гостуваха и 70 самодейци от читалище „Миньор” в Бобов дол. За тяхно щастие те станаха носители на голямата награда – „Златното бобче”.
Преди години бях на студентска бригада в кюстендилското село Багренци, където се запознахме с моя съпруг Георги Божилов-Гебо. Затова Багренци ми е много скъпо. За моя радост журито /без моя намеса/ присъди два медала на представителите на това село – певци и танцьори. Със своята бурна игра танцьорите наистина разтърсиха сцената, а носиите им и усмихнатите младежки лица напълниха очите ни с красота.
Публиката бурно аплодира и малките танцьори от Казичене /състав „Чинарче”/ и Бобов дол /”Разметанче”/, от самоковското читалище „Младост” и др.

Шопският хумор на Руска Дросева от Мрамор и на самодейците от Царичина и Усойка още повече развесели публиката.
Похвала заслужава всеки колектив заради желанието си да съхрани родния фолклор за бъдните поколения.
Прекрасен завършек на първия ден бе масовото изпълнение на „Песен за боба” по текст на Лиляна Иванчева и музика на Васил Сотиров. Песента много се хареса на всички и единодушно бе решено да стане химн на традиционния ни Бобфест.
Извиха се многокатни хора. Някъде към 22.30 ч. ливна дъжд, та зарята бе отложена за втората вечер. Тогава завършек на празника сложиха самодейците от Овчарци с ръководител Радка Лазарова, които се изявиха за пореден път на радуилска сцена и грабнаха и награда – „Златен фасулицър”.
Неочакван, но много приятен гост на фестивала беше Васко Василев от македонското село Ораовица, който поздрави участниците и домакините с изпълнение на устна хармоника и весела македонска песен.
Накрая, по време на хората на новоасфалтирания площад, в потъмнялото лятно небе изгряха и многоцветните фойерверки.
Голяма е моята благодарност към екипа на „Нестия” и нейния шеф Христо Станков за отличната работа по озвучаването и осветлението по време на целия празник. Специална благодарност и на екипа на в. „Приятел”, който за кратко време подготви вестника – „Радоил”, и книгата „Човекът-усмивка” за основателя на фестивала Георги Божилов-Гебо.
Най-искрен поклон на всички, които помогнаха за провеждането на нашия празник. Да си пожелаем живот и здраве, за да се срещнем отново догодина на 13-ия /фатален, но сигурна съм – ще бъде най-добрият, дано!/ фестивал, посветен на боба – радуилското бяло злато.

Димитрина Божилова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*