Живот, Новини, Статии, коментари, Читателски

Две случки

Нещата от живота

Напоследък пустите му англичани са се отворили нещо много срещу нас. В техните средства за масова информация се води непочтена кампания срещу българите. Такива сме били, онакива сме били. Хора втора ръка, нечистоплътни и какви ли не още.
А те какви са? Идват в България само за алкохолен и секс туризъм. Тях не ги интересува нито героичната ни история, нито културата ни, нито… Какво ли ги интересува? Идват тука само за да се надрънкат, а пък другата част от техните групи си мислят само как да задоволят първичните си страсти…
Двете случки, които следват по-надолу, не са плод на моята фантазия. В тях няма и капка измишльотина. Просто бях техен шашардисан свидетел на неща, които красноречиво показват какво представляват англичанките или поне част от тях.
Лятото, някъде преди коситба, пътувах с колелото си между две села в района. Към обяд е. Няма движение по пътя. Минавах покрай една голяма бетонова ограда в края на едното село и за пореден път се чудех на кой акълия нашенец му беше хрумнала тая гениална идея да построи двуметровата „берлинска” стена, когато пред мен, на около двадесетина метра, спря бяла нова кола – „рент а кар”. От колата изскочи жена със светла коса, стори ми, че цветът на косата й беше естествен. Излетя като тапа на шампанско след разклащане. Нещо физиономията й беше кисела, разкрещя се, като издаваше чуждоземни звуци.
Едра, кокалестта, някъде около петдесетте; лифтингът, който сигурно й беше правен, се беше отпуснал и бръчките даже я правеха да изглежда още по-възрастна. Беше облечена в ефирна бяла рокля. Ухото ми на полиглот долови английска реч. Какво точно грачеше жената ми беше трудно да разбера, но си личеше, че беше нещо твърде недоволна, направо, както по-късно разбрах, англичанката си беше незадоволена. Мина откъм страната на шофьора и от там издърпа едно младо момче – около двадесетте. Момчето с дънки и тениска, под която личаха камара мускули, си смени мястото с госпожата. През това време то си мълчеше.
Колата изрева и за моя изненада излезе от асфалтовия път и зацепи покрай оградата в полето, към ливадите. Още коситбата не беше почнала, хора нямаше, пък англичанка да коси и пласти тука не съм виждал. Изпреварих ги и след малко реших за последно да се обърна към бялата кола. Видях я спряла вече, недалеч от пътя. За моя изненада едни голи бели крака опираха тавана на купето, а самото то се поклащаше ритмично. Продължих си пътя без много да се обръщам назад, за да не падна в канавката, пък и от възпитание.
Другата случка е от преди няколко дни. На Червения мост срещам отново една двойка, хванати за ръка. И понеже малко не довиждам, само на няколко метра от мене съзрях, че жената също беше много по-възрастна
от младежа. Той отново мускулест, тоя път малко по-мургав от колегата му през лятото. Жената в бяла грейка, а нашият юнак с онези маскировъчни армейски панталони, вървяха, стиснали ръце. Отново светла коса, дори бяла.
До ушите ми достигна пак онова специфично английско ломотене, а младежът само отговаряше с „Йес, йес…” Сигурно много не му се удаваше английският, но се съгласяваше с всичко човекът. От погледа на по-младите жени личеше направо как завиждаха на чужденката, а по- възрастните направо мърмореха осъдително по адрес на двамата. Продължихме си пътя – те отиваха към Боровец, а аз, внимавайки да се не изпързалям, поех към дома.
За алкохолните приключения на англичаните по нашите курорти няма да разказвам. За да завършим темата от началото не ми остава нищо друго освен да се извикам като европеец:
– Да живее българо–английската и всякаква друга дружба!
Такива сме си ние, българите.

Пламен Пиргов

Leave a Reply