Вече 30 години след пенсионирането си живея в моята малка къща с двор и градина в Широки дол.
Отглеждам около 50 плодни и горски дървета, малини, къпини, ягоди, арония и всичко, което може да се посади в една градина от нашия край, защото сланите не прощават и слънцето ни е много скъпо и кратко.
Вече навлязох в 83-ата си година, но сама си отглеждам всичко на площ от 1300 кв. метра.
Сама си цепя дървата – по 5 кубика на сезон, и си ги подреждам.
Садя, копая, прибирам реколта. А тя иска и специални грижи за съхранение – особено картофите, ябълките, крушите, тиквите, червеното цвекло, празът и др.
Пиша за всичко това, защото една непозната, след час-два общуване на маса, ме попита спортувам ли и с какъв спорт се занимавам.
Като гимназистка съм спортувала любителски, а и по-късно също, но основното, с което поддържам тялото си, е физическият труд в моята градина, в моя двор. Инструментите всеки ги знае – мотика, лизгар, секира, ръчна коса, с която кося тревата, триончета, копач, лост и още други по-дребни помагала, които са ми необходими за отделните дейности. От 13 години живея сама и съм си и мъж, и жена в къщата.
Отглеждам и трийсетина кокошки, които красят двора ми заедно с цветята в него.
Освен това имам много приятели и приятелки, с които поддържам активна връзка и общувам по всякакви въпроси и теми от всекидневието, културата, спорта, политиката.
В тишината слушам класическа музика и никога не се чувствам самотна.
Всеки петък вървя с моя вестник „Приятел“ по пътеката и се срещам отново и отново с моите абонати-приятели.
И така неусетно всеки ден вървя по моя път нагоре, прегърнала мечти, обич и любов в ръцете си.
На младите хора казвам: движете се, изоставете возилата си, та на стари години да ви слушат краката, да имате по-малко болежки и да живеете дълго и здравословно.
Райна Бакрачева
+ There are no comments
Add yours